Отлично запазена книга. Без забележки.

 

Всички знаем, че съществуват светлина и тъмнина и тъкмо светлината дълго време е била "най-тъмното" място в човешкото познание. Тя е представлявала и "лъчи, излизащи от очите", според Платон, Питагор, Евклид, Хипарх и Птолемей и "миниатюрни автопортрети на предметите, излизащи от тях", според Демокрит, Епикур и Лукреций, и "въртене на небесната материя" според Декарт. Почти няма голям мислител и учен, който през вековната история на човечеството да не е изказал своя хипотеза за светлината. Между тях са и Нютон, и Грималди, и Хук, и Хюйгенс, и Юнг, и Френел, и Максуел, и Планк, и Айнщайн. Няколко столетия учените са спорели за това, какво представлява светлината. Някои твърдели, че тя е вълни, а други - че е частици. Имало е убедителни доводи и в полза на вълните, и в полза на частиците. Връх е вземала ту едната, ту другата гледна точка, т. е. ту корпускулната, ту вълновата теория. Днес този завърши с удивителния синтез на двете теории - този "кентавър" вълна-частица. Въпреки че ние смятаме "кентавъра" за откритие от нашия век, родоначалник на идеята е великият Нютон.