Отлично запазена книга.
 
"Нищо не може да спаси онзи, който е изгубил власт над себе си."
 
Стефан Цвайг си създаде световна слава като автор на психологически новели, художествени биографии, есета, мемоари, но не и на романи. (Единственият му роман, публикуван приживе, е "Неспокойно сърце" - 1938.) Но от спомените и писмата му става ясно, че години наред, почти до края на живота си, той е носил идеята да напише един "австрийски роман", в който да използва "отечествен колорит и австрийски характери". Смяташе се, че Цвайг не е осъществил това свое намерение, но ето че четиридесет години след смъртта му в неговия архив бе открита завършена белетристична творба, която носеше всички белези на отдавна замисления роман. Тя бе публикувана през 1982 година и стана - според критиката - "звезден миг" за неговите читатели.
 
Каква е историята на това останало в чекмеджето на писателя произведение?
 
През 1930 година в писмо до Максим Горки, който пребивава в Соренто, Стефан Цвайг споменава: "Най-напред трябва да завърша една по-голяма психологическа книга, която ме обвързва с библиотеки и градове; едва тогава, предполагам, в края на септември ще бъда вече свободен и искам да напиша един малък роман. За това няма да ми е нужно друго освен пакет хартия и перо, а тях мога да намеря всякъде. Вече изпитвам радост от този вид свобода, защото от година на година ставам вътрешно все повече номад и все по-независим от места, градове и езици."
 
 
И така, Стефан Цвайг се залавя с този свой първи роман - до лятото на следващата година написва около сто и двадесет страници. В тях пресъздава атмосферата в примитивния и наивно патриархален свят на дълбоката австрийска провинция след разпадането на Австро-Унгарската империя. На този социален фон разглежда съдбата на своята героиня - младата Кристине Хофленер, която води безрадостното съществуване на дребна пощенска служителка в една селска станция; заплатата й е мизерна и едва стига да покрие всекидневните й разходи. Писателят изобразява унинието и примирението на тази жена - типично душевно състояние за австриеца между двете световни войни, който от поданик на огромна европейска монархия се е превърнал в гражданин на малка буржоазна република.
 
За да обхване по-пълно обществената картина в Австрия от "епохата на културата и костюма", Стефан Цвайг обрисува в романа си и "света на богатите". Самият той принадлежи към този свят и опознава неговия "сладък живот" още двадесет и шест годишен, когато в края на Първата световна война пребивава в курорта Сен Мориц. Тогава записва в дневника си: "Всъщност отвратително! Толкова безгрижен живот! Срамувам се, че спадам към тях... Как само седят на чай, флиртуват и се смеят; някаква двойка танцува танго и се извива и люлее под звуците на мелодията. «О, нима има война? Нима светът е объркан? Искаме валс, един нежен валс към чая. Усмивки и премрежени погледи. Смях и разпуснатост.»" Писателят сблъсква селската пощенска служителка с този "свят без труд и бедност, за който тя никога не е имала представа". Бедно облечена, смутена и неуверена, Кристине пристига в швейцарския курорт Понтрезина, поканена от заможната си леля, която е женена за американски богаташ. В големия елегантен хотел тя облича нови красиви дрехи и изпада в "омаята на преображението" - пред "златната младеж" на курорта се представя за богата госпожица, заедно с името тя променя и своята самоличност. За първи път невзрачната пощенска служителка чувствува, че е млада и привлекателна - всички погледи са устремени към нея. Този "нов живот" я увлича с цялата магическа сила на стремежа към недостъпното и забраненото. Докато накрая измамата е разкрита и Кристине трябва да се завърне в своето село.
 
За изданието
  1. Издателство
    Христо Г. Данов
  2. Град на издаване
    Пловдив
  3. Година
    1987 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    196
  6. Корици
    Меки
  7. Преводач
    от немски Елена Матушева-Попова
  8. Художник
    Димитър Келбечев
  9. Категория
    Чужда проза