Отлично запазена книга.

 

"Нищо не може да спаси онзи, който е изгубил власт над себе си."

 

Стефан Цвайг си създаде световна слава като автор на психологически новели, художествени биографии, есета, мемоари, но не и на романи. (Единственият му роман, публикуван приживе, е "Неспокойно сърце" - 1938.) Но от спомените и писмата му става ясно, че години наред, почти до края на живота си, той е носил идеята да напише един "австрийски роман", в който да използва "отечествен колорит и австрийски характери". Смяташе се, че Цвайг не е осъществил това свое намерение, но ето че четиридесет години след смъртта му в неговия архив бе открита завършена белетристична творба, която носеше всички белези на отдавна замисления роман. Тя бе публикувана през 1982 година и стана - според критиката - "звезден миг" за неговите читатели.

 

Каква е историята на това останало в чекмеджето на писателя произведение?

 

През 1930 година в писмо до Максим Горки, който пребивава в Соренто, Стефан Цвайг споменава: "Най-напред трябва да завърша една по-голяма психологическа книга, която ме обвързва с библиотеки и градове; едва тогава, предполагам, в края на септември ще бъда вече свободен и искам да напиша един малък роман. За това няма да ми е нужно друго освен пакет хартия и перо, а тях мога да намеря всякъде. Вече изпитвам радост от този вид свобода, защото от година на година ставам вътрешно все повече номад и все по-независим от места, градове и езици."

 

 

И така, Стефан Цвайг се залавя с този свой първи роман - до лятото на следващата година написва около сто и двадесет страници. В тях пресъздава атмосферата в примитивния и наивно патриархален свят на дълбоката австрийска провинция след разпадането на Австро-Унгарската империя. На този социален фон разглежда съдбата на своята героиня - младата Кристине Хофленер, която води безрадостното съществуване на дребна пощенска служителка в една селска станция; заплатата й е мизерна и едва стига да покрие всекидневните й разходи. Писателят изобразява унинието и примирението на тази жена - типично душевно състояние за австриеца между двете световни войни, който от поданик на огромна европейска монархия се е превърнал в гражданин на малка буржоазна република.

 

За да обхване по-пълно обществената картина в Австрия от "епохата на културата и костюма", Стефан Цвайг обрисува в романа си и "света на богатите". Самият той принадлежи към този свят и опознава неговия "сладък живот" още двадесет и шест годишен, когато в края на Първата световна война пребивава в курорта Сен Мориц. Тогава записва в дневника си: "Всъщност отвратително! Толкова безгрижен живот! Срамувам се, че спадам към тях... Как само седят на чай, флиртуват и се смеят; някаква двойка танцува танго и се извива и люлее под звуците на мелодията. «О, нима има война? Нима светът е объркан? Искаме валс, един нежен валс към чая. Усмивки и премрежени погледи. Смях и разпуснатост.»" Писателят сблъсква селската пощенска служителка с този "свят без труд и бедност, за който тя никога не е имала представа". Бедно облечена, смутена и неуверена, Кристине пристига в швейцарския курорт Понтрезина, поканена от заможната си леля, която е женена за американски богаташ. В големия елегантен хотел тя облича нови красиви дрехи и изпада в "омаята на преображението" - пред "златната младеж" на курорта се представя за богата госпожица, заедно с името тя променя и своята самоличност. За първи път невзрачната пощенска служителка чувствува, че е млада и привлекателна - всички погледи са устремени към нея. Този "нов живот" я увлича с цялата магическа сила на стремежа към недостъпното и забраненото. Докато накрая измамата е разкрита и Кристине трябва да се завърне в своето село.