Автор: Симеон Радев

Обем: 488 стр.

Размер в мм.: 160 х 240

Издател: SkyPrint

Корица: Твърда

Година на издаване: 2022

Състояние: На склад при доставчик

Съдържа “Произходът на съвременна България” и “Руско-българският конфликт и дипломацията (1886 – 1887)”.

Повече от век от излизането на “Строителите на съвременна България” и половин век след смъртта на Симеон Радев той продължава да ни изненадва. Оказа се, че неговият архив крие невероятни съкровища за българската история, култура и духовност. За пореден път читателите ще се докоснат до един от поредните шедьоври, пръкнал се от непознатите му ръкописи. Това, което почитателите на този най-виден след Иван Вазов и непосредствен продължител на Захарий Стоянов, български писател, историк и мемоарист е една истинска сензация, останала скрита сред прашните папки на Симеон-Радевия архивен трезор. Върху ръкописа на двете си книги, оформили този самостоятелен том на “Строителите” полуслепият им вече автор работи до самата си смърт. С тях той определено завършва тази неповторима летопис на неговата Съвременна България.

Първата книга “Произходът на съвременна България” представлява едно въведение или по-точно казано, по думите на самия Симеон Радев, “увод” към “Строителите”. Целта му е да покаже приемствеността на личности и на идеи от времето на Българското възраждане в следващия следосвобожденчески период. С майсторското перо на Симеон Радев пред нас израстват по един невероятен и неповторим начин пълнокръвните и автентични образи на титаните на нашата национална революция Васил Левски, Георги С. Раковски, Любен Каравелов и Христо Ботев. С тази книга Симеон Радев за пореден път ни изненадва като ювелирен и оригинален разказвач, а и преди всичко като задълбочен биограф и познавач на живота и делото на Апостола на Българската свобода Васил Левски.

Втората книга “Руско-българският конфликт и дипломацията (1886 – 1887 г.)”, представлява също завършено изследване върху този все още недостатъчно осветлен период от нашата история. Това, което тук прави впечатление е, че изследването е изградено главно на основата на недостъпни и непознати за българските изследователи чуждестранни документи. Ако в първата книга главни герои са водачите на българската национална революция, то в тази втора книга са съзиздателите, строителите на българската държавност на възроденото българско Отечество. Това е великата тройка на българския политически либерализъм – Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Драган Цанков, намиращи се в една от най-екстремните ситуации в нашата история, като в следващия момент техните амбиции и идеи ще ги разделят и противопоставят завинаги.

Ако често се питаме къде е мястото на страната ни в световната политика и дипломация, то разказът на Симеон Радев дава отговор, в който показва уменията и възможностите си на дипломат от кариерата и на блестящ историк на българската дипломация, на фона на международната дипломация и то в един момент когато българският въпрос е централен международен въпрос за Великите сили по време на руско-българската криза. България е мястото където се срещат и сблъскват интересите на Русия, Австро-Унгария, Германия, Англия, Франция, Италия и Турция при избора на нов български княз след Съединението, победата в Сръбско-българската война и абдикацията на княз Александър I Батенберг. На този фон прави впечатление масираният руски натиск както върху младото княжество, така и над останалите играчи в тази сериозна дипломатическа игра.

По подобие на любимия на Симеон Радев Марсел Пруст с неговите “По следите на изгубеното време”, което този загадъчен френски писател пише и дописва цял живот най-сладкодумният български разказвач с неподражаемия си стил пише книгата на своя живот до самата си смърт. Томът който държите в ръцете си най-после слага края на мистерията около една от най-българските книги и е същевременно венец в неговото творчество.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Едно необходимо встъпление
Как мислих и написах “Строителите на съвременна България”
Произходът на съвременна България”

• Увод
• Георги С. Раковски, българският централен таен комитет и добродетелната дружина
• Първите стъпки на В. Левски
• Любен Каравелов в Москва и Белград
• Кравелов, Левски и основаването на революционния комитет
• Приложения
  • Левски и революционното движение в България
  • Статии на Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски, Светослав Миларов, и Петко Р. Славейков
    • №1 Георги С. Раковски, преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите (1861) (с предисловие от З. Стоянов)
    • №2 Три проекта на статия на Г. С. Раковски, Белград, 1863г.
    • №3 Л. Каравелов, какво ни трябва?
    • №4 Л. Каравелов, “Обявление”
    • №5 Л. Каравелов, редакционна статия
    • №6 Хр. Ботев, редакционна статия
    • №7 Хр. Ботев, редакционна статия
    • №8 Хр. Ботев, редакционна статия
    • №9 Васил Левски, дописка до в. “Свобода”
    • №10 Васил Левски, дописка до в. “Свобода”
    • №11 Васил Левски, дописка до в. “Свобода”
    • №12 Л. Каравелов, брошурата “Български глас” (от БРЦК) Женева, 1870г.
    • №13 Светослав Миларов и Петко Р. Славейков, две касти и власти или днешната наша екзархия и що ни обещава тя
  • Документи на тайния български централен комитет
    • №1 Церемониала и текста на клетвата полагана при въвеждането нови членове в тайний съзаклет комитет
    • №2 Оригиналний акт за свещена коалиция между румънците и българите
    • №3 Основно законоположение на народните тайни комитети
    • №4 Писмо до Кънчо Кесариев
    • №5 Мемоар, отправен на негово императорско величество султана от тайний централен български комитет
    • №6 Прокламацията към българский народ от привременното правителство в Блакана
    • №7 Адрес даден на Хаджи Димитра за изпращане от Балкана на посланиците в Цариград за Великите сили
    • №8 Мемоар към султана
    • №9 Прокламация от привременното българско правителство в Балкана
  • Документи на добродетелната дружина
    • №1 Програма за политическите отношения между българи и сърби, или за тяхното сърдечно споразумение
    • №2 Писмо от Илия Гарашанин до сръбския представител в Букурещ Магазинович
    • №3 Протокол
    • №4 Доклад на Найден Геров до граф Николай Павлович Игнатиев
    • №5 Пълномощно писмо на Михаил Колони и Георги Шопов
    • №6 Писмо от Илия Гарашанин до добродетелната дружина
  • Заклеването на Васил Левски
    • №1 Писмена клетва на Васил Левски пред българския революционен централен комитет
    • №2 Народна клетва, полагана от комитетските дейци

Руско-българският конфликт и дипломацията (1886 – 1887г.)

• Каравелов и контрапревратът според австрийските тайни архиви
• Разривът между Стамболов и Каравелов
• Залязването на Каравелов
• Преговорите с Цанков в Цариград
• Първите постъпки на Турция за разрешаването на българската криза
• Повикването на Цанкова в Цариград
• Разположението на Силите при пристигането на Цанкова в Цариград
• Преговорите с Цанков в Цариград

Руско-германските преговори по българската криза
Агитацията за преизбиране на Княз Александра
Идеята за единствен регент в България