Отлично запазена книга.
Класически любовен триъгълник в интелектуална рамка? Трябва да имаме повече доверие на Айрис Мърдок, за да се ограничим така елементарно. Любовта никога не е в чист вид, не само когато образува триъгълник. Тя е многопластова, всеки изпитал я знае това. Знае го и авторката, в което ни убеждава в не един от своите превъзходни романи. А това, че рамката е интелектуална е нормално за интелектуалката Мърдок. Тя пише за хората от своя свят. Предимно.
Конкретно в "Пясъчният замък" сме пренесени в английската провинция с нейната прелестна природа, с плисъка на водата, с проблясналото сред клоните на дърветата слънце и... страстите на един провинциален учител в частно училище. Там има строги правила, превзети дами и разсъдливи джентълмени, файв-о-клок и общо-взето предвидим, стабилен, но скучен личен живот. Такъв живот води и преподавателят Мор, който е мъж под чехъл. В неговото семейство няма щастие, дори децата са нещастни. От всяка страница и от всеки герой лъха неудовлетворение. Въпреки, че Мор "има планове" - да напише книга и да стане член на Парламента... Но характерът му не позволява да ги реализира, все нещо му пречи, не му достига времето или просто... силата на духа. Ако ти отлагаш вземането на решение, означава че на практика вече си решил да оставиш всичко както си е и нищо да не променяш. Да, жена му е деспотична, да, винаги става нейното, но на мен лично такъв тип мъже са ми неприятни и заслужават жената, която имат и това, което им се случва. Но това е мой проблем. Защото дори и за такива хора някой ден пробива един слънчев лъч, който им показва, че има и други неща в живота. Така в училището идва младата художничка Рейн, за да рисува портрет на бившия директор. И Мор се влюбва в нея на мига. Не мога да си представя защо и тя се влюбва в него... Любовта е дързост. Мор и дързост? Усмихвам се невярващо, защото той до шията е затънал в застоялото блато, знае че се дави, но не иска да промени нищо. Защото е малодушен, а това качество изобщо не е характерно за влюбения, за обичащия човек. Не знам дали Мор обича или просто е бил заслепен и изгубен. Но така казва Мърдок и трябва да й вярваме.
За изданието
Издателство
Народна култура
Град на издаване
София
Година
1985 г.
Език
Български
Страници
309
Корици
Меки
Преводач
от английски Станислава Вергилова
Художник
Иван Есенов
Категория