Отлично запазена книга.

 

Хайнрих Ман е роден в Любек през 1871 г. Преди Първата световна война пребивава многократно във Франция и Италия, след което се установява в Мюнхен. От произведенията му, писани през този период, особено известна става обществената сатира: "В страната на тунеядците" (1900) и "Учителят Унрат" (1905), филмиран през 1930 г. под името "Синият ангел"с участието на Марлене Дитрих. Особено място заема романът "Верноподанникът", завършен през 1914 г. и публикуван през 1918 г. Продълженията на романа излизат през 1917 г. ("Бедните") и през 1925 ("Главата"). В разгара на войната между Германия и Франция Хайнрих Ман публикува едно есе за Зола, което предизвиква бурен скандал. След 1919 г. писателят активно застава на страната на немската демокрация, през 1931 г. е избран за председател на литературната секция на Пруската академия на изкуствата. Принуден да напусне Германия през 1933 г., той се установява във Франция, а през 1940 г. емигрира в САЩ. Живее в Лос Анжелос, където живеят Брехт, Дьоблин, Фойхтвангер и много други немски интелектуалци в изгнание. През този период той пише мемоарната си книга "Обзор на едно столетие". Умира в Калифорния през 1950 г.. През 1961 г. урната с праха му е пренесена в Берлин, където е погребана до гробовете на Брехт и Бехер.

 

Бляскав романист, един от най-именитите в немската литература на ХХ век, Хайнрих Ман непрекъснато е сравняван с прочутия си брат. Злъчната социална острота в произведенията и никога нескриваните му симпатии към социализма го правят доста популярен в България особено сред запознанството му с писателя Людмил Стоянов през 1935 г. на Международния конгрес на писателите за защита на културата в Париж. По време на конгреса той призовава творческата съвест на писателите на планетата в защита на хуманизма и културните постижения на човечеството с думите: "Кой ще повярва, че ние, хората на двадесетия век, ще бъдем принудени да се борим за елементарни човешки права, след като цял век сме вярвали в тяхната абсолютна неприкосновеност? Нашата грешка се състоя в това, че ние вярвахме в човека, без да си даваме сметка, че тоя човек може да бъде и звяр... Има нещо, което писателите не трябва да забравят никога и това е урокът на историята".

 

Основна заслуга за популяризирането на творчеството на Хайнрих Ман в България имат преводачите Никола Толчев, Димитър Стоевски, Тодор Берберов, Владимир Мусаков, Цветана Узунова-Калудиева, Ганка Найденова-Стоилова и литературните изследователи Живка Драгнева, Димитър Загоров, Исак Капон-Габунин, Любомир Огнянов-Ризор, Веселин Вапорджиев, Донка Илинова, Нели Бънкова, Стефан Ив. Станчев.