Отлично запазена книга.
Двата свята и "Посредникът"
Лесли Поулс Хартли (1895-1973) твори в английската литература в продължение на близо половин столетие и от първата си публикация "Нощни страхове" (1924) до края на писателската си кариера издава двадесетина романа и сборника разкази. Неговата репутация обаче се гради най-вече върху първата книга от трилогията му ("Стридата и анемоната", 1944; "Шестото небе", 1947; "Юстас и Хилда", 1947) и романа му "Посредникът" (1953). Макар повечето и по-зрелите му творби да са от следвоенния период, той не е характерното явление за това време, а по-скоро литературно наследство, ехо от 30-те години. И нищо чудно - този писател е от друго поколение. Серията романи от последните му две десетилетия (сред които "Наемният", 1955; "Двама за реката", 1961; "Тухларната", 1964, и др.) позаглъхват в прибоя на литературната вълна на "сърдитите млади хора". Това е разбираемо - когато излизат "Щастливецът Джим" на Джон Уейн и "Път към висшето общество" на Джон Брейн - съответно през 1954 и 1957 г. - шестдесетгодишният Хартли определено не е млад, нито пък е сърдит. За сметка на това е доста сардоничен - на моменти дори сатирик със сух, стипчив сарказъм. Още при дебюта му в писателското поприще, по повод на романа "Симонета Пъркинс" (1925), критиката посочва основните отлики на неговия писателски почерк: хладен, бистър стил; остър, интелигентен рисунък; наблюдателни, прецизни ескизи. В тематиката си, пише критикът Джилбърт Фелпс, Л. П. Хартли проявява искрен интерес към проблемите на личността и в най-добрите си изяви може да бъде отнесен към традицията на Хенри Джеймс, наследена, видимо, през Е. М. Форстър.
В "Посредникът", познат на българската публика от едноименния филм, сюжетът е безхитростен: тринадесетгодишният Лео гостува през лятото в имението на съученика си Маркъс, който е от "голямото добрутро". Сестрата на Маркъс, Мариан, е сгодена за добра партия и по замислите на майка си трябва да украси семейното богатство на банкерите Модсли с титлата на виконт Тримингъм. (Това сродяване на обедняващата поземлена аристокрация и имуществено силната едра буржоазия не е ново в английската литература. А и не само там - амбициите са загатнати още в Молиеровото заглавие "Буржоата благородник".) Но красивата наследница обича не лорда, а арендатора, който обработва негова земя - младия фермер Тед Бърджес. (Тази тема също е позната: откриваме я в първия роман на Харди "Беднякът и дамата", във връзката на горския Мелърс и лейди Чатърли от романа на Д. Х. Лорънс и на още ред места.) Малкият Лео става посредникът, който пренася любовните писъмца между богатата красавица и селянина. Възниква сложна социално-психологическа ситуация, която, като други "гранични" или "междинни" състояния, е обикнат обект на писателско внимание в литературата на нашия век. Наблюдението и описанието Хартли води от името на Лео, невръстния участник в събитията. Социално той стои между Мариан с аристократичните й аспирации и сина на земята Тед. Това положение е стратегически добре подбрано: очите на нисшестоящия са много проницателни за фалша на хайлайфното лустро и Хартли успешно прилага изпитания прийом на Текери, който в "Записките на Йелоуплъш" разголва света на господарите с "безмилостния поглед на лакея" (Дейшиз). Чистосърдечният детски разказ, постигащ пределна действена сила, също е използван от не един писател - може би най-ярък пример е Марк Твен в "Хъкълбери Фин". Новото у Хартли е едно интересно съчетание на "детско-възрастна" реч: героят ни поднася реминисценции от ранна възраст, осмислени в съзнанието му на петдесетгодишен мъж. В този ретроспективен фокус е синорът на две столетия: годината е 1900, прословутият fin de ciécle тъкмо е преминат, Англия е на прага на исторически промени.
За изданието
Издателство
Христо Г. Данов
Град на издаване
Пловдив
Година
1983 г.
Език
Български
Страници
296
Корици
Меки
Преводач
от английски Иванка Савова
Художник
Никола Марков
Категория