Впечатленията на автора, пътувайки през 50-те години в 4 държави: Току-що комунизирания Китай на Мао, Албания на Енвер Ходжа, Уругуай и Аржентина - Монтевидео и Буенос Айрес и посещения при български имигранти.
+++++++++++++++++++±
За автора
Никола Ланков е български поет и публицист, деец на БРП/к/. Обвинител е в Шести върховен състав на народния съд (1944 - 1945).
Роден на 29 февруари (14 март) 1902 г. в село Голѣмо Дрѣново, област Стара Загора. Баща му участва като опълченец в боевете на Шипка по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 г. Първоначално учи в родното си село, завършва прогимназия в Шипка и Казанлък, а през 1923 г. гимназия в Пловдив. От 1918 г. е член на Комсомола, а от 1923 г. на БКП. Участва в Септемврийското въстание като командир на бойна чета и член на революционния комитет. После е задържан три месеца, но успява да избяга и впоследствие е амнистиран.
От 1929 до 1934 г. сътрудничи активно на комунистическите вестници "Новини", "Наковалня", "РЛФ", "Поглед", "Ехо", "Кормило" и др. Редактира вестник "Амнистия" и хумористичното списание "Дъмпинг", сътрудничи на хумористичния вестник "Хоровод", вестник "Заря", организира вестник "Брод" и първата писателска кооперация за книгоиздаване. Секретар на нелегалната организация на писателите-комунисти.
През 1934 г. завършва право в Софийския университет. През 1941 г. е изпратен в концентрационния лагер "Кръсто поле" (Еникьой, Ксантийско).
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година е обвинител в Шести върховен състав на т.нар. Народен съд (1944 - 1945).Това е първият и най-масов процес срещу интелектуалците, който показва, че болшевишката власт няма да допуска свобода на мисълта, словото и печата Под прякото въздействие на Тодор Павлов се изявява като крайно суров обвинител. По-късно казва: "Не ме питай повече... Питай други другари. Аз от Тодор Павлов знам, че не трябва много да знам! ".Редактор е на вестник "Народен съд".
През 1945 г. е редактор на списание "Южни славяни", член на бюрото на Славянския комитет. В периода 1954 - 1965 е заместник-главен редактор на списание "Наша родина". От 1959 до 1965 г. е главен редактор на вестник "Народна култура". Член е на Съюза на българските писатели. През 1951 г. е удостоен с Димитровска награда, а през 1962 г. с орден "Народна република България" І степен. От 1965 г. е Народен деятел на културата. Умира на 27 май 1965 г. в София