БРОНЗ , САМОКОВЪ - ЧАМКОРИЯ. 

Асен Чолаков (офицер)

 
 
 

Асен Чолаков
български генерал
ВойниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
1879 г.
Трън, Княжество България
Дата и място на смърт
1947 г. (68 г.)
София, Народна република България
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Асен Георгиев Чолаков е български военен, генерал-майор и революционер.

 

Чолаков е роден в Трън в семейството на революционера от Долно Драглища Георги Николов Чолаков. Завършва Военното училище в София в 1900 година с чин подпоручик и постъпва на служба в Тринадесети пехотен рилски полк.

В 1902 година при избухването на Горноджумайското въстание еленчани, начело със съпругите на полковник Драгиев и майор Момчилов с щедри дарения организират и въоръжават отряд от 20 души запасни войници, начело с майор Чолаков и капитан Стойчо Гаруфалов с подвойвода Христо Сираков. При пристигане в Горноджумайско обаче, тъй като войниците в четата са добре обучени бивши войници, по решение на щаба на въстанието, начело със Стефан Николов, четата е разформирована и войниците ѝ се включват в четите на Дончо войвода, Георги Пелтека, Васе Пехливана, Павле Давков.

През 1903 година напуска службата и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание. Участва в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). През 1922 е началник на гарнизона в Мехомия. В началото на 1923 година става заместник-командир на Седма пехотна рилска дивизия. Служи като началник на гранични сектори в Свети Врач, Бургас и Елхово. В 1930 година постъпва в Министерството на войната. След като се уволнява е избран за председател на Съюза на запасните офицери.

Погребан е в Централните софийски гробища .

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • Подпоручик (1901)
  • Поручик (1904)
  • Капитан (15 октомври 1908)
  • Майор (30 май 1916)
  • Подполковник (30 май 1918)
  • Полковник (30 януари 1923)
  • Генерал-майор