Има козметични забележки. Добро състояние.
Пролог
- Черният чадър прилича на прилеп с дръжка - каза Мамс.
- Вчера в Италия беше по-прохладно отколкото днес в Москва. Благодаря за освежаващото сравнение! - Бон-Иван потупа по рамото младия мъж, който седеше до него.
Мамс значи "мамин сценарист", така го нарече веднъж Валентин Левашов. Лепна му се: "Мамс, Мамс". Впрочем клоуна от московския цирк Иван Иванович Бондарев също никой не го наричаше Иван Иванович. И във вилата на Левашови, и в цирка, и вероятно по цял свят му викаха Бон-Иван. Този прякор си донесе преди много години от Франция, след първия гастрол, в който знаменитият руски клоун Бондарев Иван Иванович имаше зашеметяващ успех сред французите. В рецензиите те оставиха от фамилията само "Бон", като я снадиха с руското му име Иван ("Бон-Иван! Тре Бон-Иван! " - "Добрият Иван! Много добрият Иван! ")
Мамс каза:
- Учените смятат, че причина за горещината е замърсената среда.
- Среда ли? - попита Бон-Иван. - Замърсяване... на средата, четвъртъка, петъка, съботата, неделята...
Докато край масата говореха за горещината, каквато не помнеха даже московските кореняци, Валентин Левашов, който седеше до Бон-Иван, взе от масата капака на кутията с бонбони и с подарения му флумастер бързешком нарисува на картона, сякаш беше клиширано: слънчевите лъчи, осветяващи земното кълбо, земното кълбо, набодено с димящи фабрични комини; след това обви земното кълбо с гъсти кълба дим - през тях слънчевата светлина не можеше да пробие. Надписа "Край", в скобки "на света", и добави, като размисли "според Левашов". По-долу, на другата половина на картона, Валентин изрисува московска улица, дъждовна, по улицата вървят минувачи с чадъри и само един човек ходи без чадър, и то съвършено сух, дъждовните капки отскачат от главата му на всички страни, без да го докоснат. "Изобретател на разходка" - сложи надпис Валентин и захвърли капака на масата.
Съвсем доскоро Валентин обичаше тези следобедни седенки у тях вкъщи - така Бон-Иван наричаше вилата им. "Да идем да обядваме вкъщи, у Левашови! ", както обичаше и самата вилна зона със звучното име Пушкино. Обичаше и прикътаните из горичката вили, близкия влак, релсите, сияещи с блясъка на вечното движение на живота, и онази линия високоволтни антени, която се извисяваше над гората като взвод марсианци, навървили се един след друг с неизвестна цел. Доскоро ги обичаше, но сега беше по-друго. Бон-Иван, който седеше отдясно на Валентин, и Жозефина Гощинска, която седеше от лявата му страна, погледнаха рисунката. Сестрата на Валентин, Наташа, надзърна иззад Жозя и с думите "Освежаващ сюжет" - взе капака и го сложи на коленете си.
- Колкото до тия снимки със скрита камера, Мария, вижте какво ще ви кажа - продължаваше Бон-Иван явно отскоро започналия спор с майката на Валентин. - Оня ден сам бях свидетел на доста неприятна сцена: пиех си бирата на павилиона в Новослободска, изведнъж пристига автобус, скача от него наперен младок с кожено яке, застава на фона на онези, които пиеха бира, измъква от джоба си бутилка, чаша, и заедно с партньора си започват да се правят на пияни, а в това време от автобуса ги снимат със скрита камера! Разбира се всички се възмутиха: на кой му се иска да излезе в кадър с "пияници" - статисти?
За изданието
Издателство
Отечество
Град на издаване
София
Година
1978 г.
Език
Български
Страници
205
Корици
Меки
Преводач
от руски Славка Джерекарова
Художник
Мария Чакърова
Поредици и библиотеки
Четиво за юноши № 6
Категория
Детско-юношеска литература