Минимални козметични забележки. Много добро състояние.

 

Салис Самуил Таджер, български писател от еврейски произход, е роден на 20.06.1924 г. в град София. Член на РМС от 1939 г. Участва в антифашистката борба. Изпратен на принудителен лагер в Смядово. завършва гимназия като частен ученик след 09.09.1944 г. През 1946 г. е главен редактор на сп. "Български червен кръст", редактор в списание "Трудово дело" и "Народен трудовак". Емигрира в Израел, където прекарва 6 г. (1948-1954), там е безработен; пристанищен работник, сътрудничи на левия печат, издава 3 стихосбирки, накрая е принуден да напусне страната в края на 1954 г. и след кратко пребиваване в Париж се връща в България същата година. Член на БКП, на СБП. Работи като редактор в издателство "Народна младеж". За пръв път печата стихове през 1945 г. във в. "Литературен фронт" и "Еврейски вести". Сътрудничи със стихове, проза и статии на много издания. Пише лирика, белетристика и публицистика. В творбите си воюва против расизма, ционизма, фашизма и милитаризма. Автор на книгите: "Ще победим" (стихове, Тел Авив, 1949), "Любовта не се продава" (комедия в стихове, Тел Авив, 1950), "На израелска земя" (стихове, Тел Авив-Яфо, 1952), "На израелска земя. Страници от дневник" (1957), "Петър Караминчев" (биографичен очерк, 1958), "Цъфна в Септември родината" (стихове, Тел Авив, 58), "Копнеж в пустинята" (стихове, 1960), "Митко Пеев" (биографичен очерк, 1961), "България в мен" (стихове, 1964), "Жълтата звезда. Страници от дневник" (1964), "Ако забравя" (стихове, 1966), "Жакито" (повест, 1967, 1975, 1983), "Край любим" (за деца, 1967), "Монолог зад границата" (повест, 1968), "Звезда над Кармел. Страници от дневник" (1969), "Песента на авлигите. Документална повест за Димитър Богданов" (1969), "Печеловникът на мама" (повест за деца, 1970), "Сърчица" (за деца, 1970), "Неизпратени писма" (стихове, 1971), "Голямата събота" - част първа от трилогията "Катакомбите на Яфо" (роман, 1972, с предговор на Ангел Тодоров), "Къщата на папагала" (повест за юноши, 1972), "Лиричен дневник" (стихове, 1973), "Пак е пролет. Стихове за пионери" (1973), "Лирика" (избрано, 1974), "Облаче" (стихове за най-малките, 1974; 1975), "Завръщането на поручик Дюлгеров" (роман, 1975), "Сбогуване с вчера" (роман, 1975), "Ана Вентура" (художествено-документална повест, 1977), "Гневът на Йеремия" (роман, 1978), "Не си отивай" (стихове, 1978), "Слънце над лозите. Пътепис за Молдавска ССР" (1978), "Моят Ючбунар" (роман, 1979), "Родната къща" (избрани стихове и поеми за деца, 1979), "Сняг и палма" (стихове, 1980), "Сълза и меч" (стихове, 1980), "Янко Мързеланко" (за деца, 1980), "Сънища от "Три кладенци"" (1981), "Децата на квартала" (1981), "Жакито. Печеловникът на мама. Къщата на папагала" (1983), "Чирашки години" (1983), "Родино" (поема за деца, 1984), "Сезонът на спомените" (1987), "Любовта на цар Иван Александър. Исторически поеми и балади" (2004). Умира през 1988 г. в София. В свое стихотворение Таджер изповядва по следния начин творческото си кредо: "Не съм аз чужденец. Не съм!/ Аз син съм верен на страна,/ в която се родих, живея -/ земя на Стара планина,/ земя на Ботев и Орфея! " Произведенията му са преведени на руски, иврит, румънски, френски и други езици.