Иван Димитров Остриков (1929 - 1980) е популярен български писател, драматург и сценарист. Завършва право в Софийския университет "Свети Климент Охридски" (1952) и икономика във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (1953). Въпреки това той се посвещава на литературната си дейност, сътрудничи на периодичния печат и работи като редактор в Студия за игрални филми "Бояна". Женен е, неговата съпруга се казва Юлия и те имат една дъщеря на име Христина.

 

Той е автор на над 30 книги, някои от които са превеждани на английски, немски, испански, румънски, руски, полски, чешки, унгарски и др. Въпреки своя кратък творчески път през 60-те и 70-те успява да постави десетки пиеси за деца и възрастни, като също така съчинява радиопиеси и сценарии. Пише още романи, новели и разкази.

 

Към впечатляващото жанрово разнообразие може да се добави широкият тематичен кръг на неговите творби, които могат да бъдат реалистични, социално-критически, фантастични, криминални и хумористични. Характерни стилови особености за него са динамичното повествование, живия диалог и деликатната ирония.

 

В днешни дни той е познат най-вече със своите късни сборници с разкази и повести, сред които: "Обща кръв" (1974), "Стоманената игла" (1983) и издадената посмъртно книга "Острикови разкази" (1993), написана от него и неговата дъщеря.