Минимални козметични забележки. Много добро състояние.
 
Юрий Ковал е съветски писател, автор на произведения в жанра детска литература, сценарист, художник и скулптор. Юрий Йосифович Ковал е роден на 9 февруари 1938 г. в Москва, СССР. Баща му Йосиф Ковал, украинец, е криминален следовател, а майка му Олга Колибина, рускиня, е психиатър. По време на войната са евакуирани в Саранск. През 1960 г. завършва Московския държавен педагогически институт с диплома за преподавател по руски език, литература и история, както и диплома за учител по рисуване. След дипломирането си работи да 1963 г. като учител по рисуване и други предмети в село Емеляново в провинцията в Република Татарстан, след което се завръща в Москва и работи първо като учител и впоследствие като редактор в списание "Детска литература". През 1966 г. става журналист и писател на свободна практика.
 
Започва да пише и да публикува още като студент. Първите му две издания са в книжки със стихове за деца. Първата му книга "Алый" - кратка история за куче, е публикувана през 1968 г. През 1979 г. е екранизирана във филма "Пограничный пёс Алый".
 
Прекарва значителни периоди от време в северната част на европейска Русия, особено в областта Вологда, интересува се от руския фолклор.
 
В допълнение към писането и сценаристката си работа се занимава със скулптура, рисуване, иконопис и дърворезба. Усвоява различни техники, предимно традиционни национални руски стилове. Пише песни и свири на китара.
 
Пролог
 
Пред блок номер седем гражданинът Никифоров се спря.
 
Метна на рамо греблото, което обикновено носеше със себе си, и огледа насъбралата се тълпа. Навалицата привличаше, теглеше към себе си. В нея имаше мъже и жени, които си шепнеха и се провикваха.
 
Да беше някоя мълчалива мъжка тълпа, гражданинът Никифоров изобщо не би спрял, но сега му се дощя да се смеси с тълпата, да си пошушука с някого, да се провикне на свой ред.
 
Едва Никифоров се мушна в навалицата, и веднага някакъв небръснат човек му прошепна на ухото:
 
- И какво, както са си с раса ли ги отведоха?
 
- Не зная - изтръпна гражданинът. Тези неприятни думи го уплашиха. Не разбра напълно думата "раса", но какво значи "отведоха", веднага се досети.
 
- Да, с раса - каза високо гологлав дангалак. - Вървят един до друг петима монаси, а ръцете им - оковани във вериги.
 
- Изведоха ги от входа и ги натикаха в един жълт фургон.
 
- Какви ги дрънкаш! Какъв фургон! Те носеха куфар, натъпкан с пари.
 
- Ама не сте ли чули? В Перловка се появили черни монаси, три торби злато отмъкнали.
 
- Какви монаси? Какво злато? В нашата махала само Геврека имаше монаси, но му ги задигнаха.
 
- Монасите! Отмъкнали ги в кошница.
 
- Че как ще се поберат в кошница?
 
- Пу! - плюна Никифоров и си помисли: "Защо ми трябваше да се бутам тука? Ще взема да се забъркам в някоя каша". Дръпна се встрани и се блъсна в някаква бабичка, която внимателно го разглеждаше.
 
- Я чакай, гълъбче - каза тя и препречи пътя му с рамо. - Не си ли ти оня, дето е бъркал в бюфета? Защо пребледня?
 
Гражданинът Никифоров стана бял като мъртвец и търти да бяга.
 
За изданието
  1. Издателство
    Отечество
  2. Град на издаване
    София
  3. Година
    1984 г.
  4. Език
    Български
  5. Страници
    168
  6. Корици
    Твърди
  7. Художник
    Г. Калиновски
  8. Поредици и библиотеки
    Смехурко
  9. Категория
    Детско-юношеска литература