Минимални козметични забележки. Много добро състояние.

 

Юрий Ковал е съветски писател, автор на произведения в жанра детска литература, сценарист, художник и скулптор. Юрий Йосифович Ковал е роден на 9 февруари 1938 г. в Москва, СССР. Баща му Йосиф Ковал, украинец, е криминален следовател, а майка му Олга Колибина, рускиня, е психиатър. По време на войната са евакуирани в Саранск. През 1960 г. завършва Московския държавен педагогически институт с диплома за преподавател по руски език, литература и история, както и диплома за учител по рисуване. След дипломирането си работи да 1963 г. като учител по рисуване и други предмети в село Емеляново в провинцията в Република Татарстан, след което се завръща в Москва и работи първо като учител и впоследствие като редактор в списание "Детска литература". През 1966 г. става журналист и писател на свободна практика.

 

Започва да пише и да публикува още като студент. Първите му две издания са в книжки със стихове за деца. Първата му книга "Алый" - кратка история за куче, е публикувана през 1968 г. През 1979 г. е екранизирана във филма "Пограничный пёс Алый".

 

Прекарва значителни периоди от време в северната част на европейска Русия, особено в областта Вологда, интересува се от руския фолклор.

 

В допълнение към писането и сценаристката си работа се занимава със скулптура, рисуване, иконопис и дърворезба. Усвоява различни техники, предимно традиционни национални руски стилове. Пише песни и свири на китара.

 

Пролог

 

Пред блок номер седем гражданинът Никифоров се спря.

 

Метна на рамо греблото, което обикновено носеше със себе си, и огледа насъбралата се тълпа. Навалицата привличаше, теглеше към себе си. В нея имаше мъже и жени, които си шепнеха и се провикваха.

 

Да беше някоя мълчалива мъжка тълпа, гражданинът Никифоров изобщо не би спрял, но сега му се дощя да се смеси с тълпата, да си пошушука с някого, да се провикне на свой ред.

 

Едва Никифоров се мушна в навалицата, и веднага някакъв небръснат човек му прошепна на ухото:

 

- И какво, както са си с раса ли ги отведоха?

 

- Не зная - изтръпна гражданинът. Тези неприятни думи го уплашиха. Не разбра напълно думата "раса", но какво значи "отведоха", веднага се досети.

 

- Да, с раса - каза високо гологлав дангалак. - Вървят един до друг петима монаси, а ръцете им - оковани във вериги.

 

- Изведоха ги от входа и ги натикаха в един жълт фургон.

 

- Какви ги дрънкаш! Какъв фургон! Те носеха куфар, натъпкан с пари.

 

- Ама не сте ли чули? В Перловка се появили черни монаси, три торби злато отмъкнали.

 

- Какви монаси? Какво злато? В нашата махала само Геврека имаше монаси, но му ги задигнаха.

 

- Монасите! Отмъкнали ги в кошница.

 

- Че как ще се поберат в кошница?

 

- Пу! - плюна Никифоров и си помисли: "Защо ми трябваше да се бутам тука? Ще взема да се забъркам в някоя каша". Дръпна се встрани и се блъсна в някаква бабичка, която внимателно го разглеждаше.

 

- Я чакай, гълъбче - каза тя и препречи пътя му с рамо. - Не си ли ти оня, дето е бъркал в бюфета? Защо пребледня?

 

Гражданинът Никифоров стана бял като мъртвец и търти да бяга.