Тадеуш Бреза е възпитаван в духа на дълбоко вкоренените в дома католически традиции и вяра. Успешно трябва да е било това религиозно възпитение, щом след като завършва през 1924 г. гимназия в Познан, Бреза заминава за Белгия, където постъпва като послушник в един манастир на бенедиктинския орден. След година и половина обаче, той се отказва от намерението си да стане монах, напуска манастира и се записва да следва философия във Варшавкия университет. От Варшава заминава за Лондон и там завършва висшето си образование. През това време пътува много: посещава Франция, Ирландия, Холандия, Италия, Австрия, Германия, Чехословакия, Румъния... Както сам обяснява в увода на книгата си, вярата е въпрос на човешка съвест, в която той не желае да се рови. Но Ватикана, Римската курия, католическата църква - това е една институция, една обществена организация и нейната дейност подлежи на широко обсъждане и преценка, за нея може и трябва да се говори. И това именно прави Бреза в книгата си: "Бронзовата врата" по структура представлява сборник от датирани очерци и есета на най-различни теми. Те обаче са обединени и подчинени на една главна тема - църквата. Тадеуш Бреза завършва своя дневник със смъртта на папа Пий ХІІ и избора на папа Йоан ХХІІІ. Със смъртта на Пий ХІІ приключва една епоха, за която "Бронзовата врата" е надгробен камък със справедлива епитафия...