Едно малко бяло мече, което повече от всичко обича да вика бау, но невинаги усеща кога да спре.
Малко мече, което копнее да бъде голямо и страшно, но не ще и да чуе да не вика бау! Мече, което извиква дори подводно бау!

Но идва време, когато над мечето проехтява дружно бау!!! Време, в което мечето научава важен урок и само си обещава да не вика никога, ама никога повече бау! Е, може би само веднъж, за последен път…

Мечето, което викаше бау! Да викаш бау или не? Това е въпросът.

“Привет от Северния полюс, от място, сковано в лед и тишина, тишина по-бяла, по-смълчана и притихнала… Докато не проехтява едно гръмко:
– БАУ!
Кой смее да надвика белоснежната красота?
– БАУ!
Нима някой или нещо дръзва да извика БАУ?
– БАУ!”
Из книгата