Художник: Наум Хаджимладенов  

Наименование: Композиция 1 фигури няколко подписа

Техника: Рисунка туш хартия

Размер: 19/28 см.

Размер с рамката: 37/46 см.

Оформено в стилна дървена рамка. Със стъкло и паспарту.

Състояние: Отлично

Разгледайте и другите ми предложения!

МОЛЯ ПРОЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО!

За София е възможно лично предаване след предварителна уговорка.

За страната ползвайки куриерска услуга, купувача заплаща 10% увеличение върху наложения платеж (данък към НАП).

Изпращам с Еконт с опция преглед.

Попълвам товарителница и ползвате куриерската отстъпка.

Благодаря за интереса, вниманието и разбирането!

Наум Хаджимладенов е роден на 15 юли 1894 г. в Самоков. Баща му бил търговец на вълна, собственик на дюкян, получил кръщението си от Чакър войвода.

Най-ранните запазени рисунки на Хаджимладенов са от 1910 г. когато той е на шестнадесет години. Рисува кентаври, дами с широкополи шапки, селяни с каруци, 

войници, портрети на близките си. Първи напътствия му дава Павел Кръстев, негов братовчед по майчина линия и вече утвърден художник, 

който се застъпва пред родителите му Наум да учи в София изобразително изкуство.

През 1914 г. постъпва да учи живопис в Държавната художествената академия в класа на проф. Иван Мърквичка, 

където негови състуденти са по-късно добилите известност художници Ари Калъчев, Никола Аврамов, Живка Пейчева. 

Следването му е прекъснато от избухването на Първата световна война, в която умират двама от най-близките му приятели – Павел Кръстев и Димчо Дебелянов. 

През 1918 г. Хаджимладенов отново се завръща в Академията и се дипломира на 16 юни 1921 г.

Завръща се в Самоков, за да се грижи за възрастните си родители. По-късно през 1921 година организира своята първа самостоятелна изложба в родния си град, 

където продължава работа като учител по рисуване и остава да живее през следващите 13 години.

През 1930 – 1931 г. Наум Хаджимладенов подарява на родния си град 20 картини, които изобразяват местната действителност, 

и това слага начало на музейната колекция на Историческия музей в града.

Хаджимладенов става първият директор на музей в периода от 1931 до 1935 година.

От 1934 до 1946 г. се връща отново в София и работи като илюстратор на книгите „Под игото“, „Бай Ганьо“, „Робинзон Крузо“, „Чичо Томовата колиба“ и други. 

Сътрудничи с илюстрации на списание „Детски свят“ и детските вестничета „Трезво дете“ и „Ручей“, както и на поредицата популярни детски книги „Древна България“.

Приет е за член на СБХ. В този период Хаджимладенов участва в редица общи художествени изложби в София и други градове, 

в представяния на българското изкуство в чужбина – „Рьорих мюзеум“ (Ню Йорк, 1935), Прага, Атина (1938). 

Картините на Хаджимладенов за тези изложения в чужбина са били избирани от художниците Сирак Скитник и проф. Стефан Баджов.

Участва в Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово.

В този период негови близки приятели са Боян Пенев, Владимир Димитров-Майстора, Павел Францалийски, Илия Бешков, Васил Стоилов, Ламар.

В София се запознава със съпругата си Олга и през 1940 г. се ражда единственото им дете – Анна. Няколко години след раждането на дъщеря им, 

Олга почива и Наум взима решението да се завърне завинаги в родния си град Самоков. Годините след Втората световна война са трудни и бедни, 

а за Хаджимладенов – свързани и със самотното бащинство и всекидневните грижи покрай детето. Остава изолиран от художествения живот в страната, 

не участва в общи художествени изложби и не получава поръчки, а и религиозната тема в творчеството му не се вписва в естетиката на новия социалистически ред.

Рисува плакати за филми за самоковското кино.

Признание открива в края на живота си. По повод 75-годишния юбилей на Хаджимладенов, той е удостоен със званието „заслужил художник“, 

а по повод 80-годишнината – и „народен художник“. През 1974 година изкуствоведката Ружа Маринска изследва творчеството му и пише за него книга.

Умира на 91-годишна възраст на 20 август 1985 г. в Самоков.