Отлично запазена книга.

 

За разлика от своите велики съвременници Толстой и Достоевски, които се впускат в задълбочени психологични анализи на душевните преживявания на героя, Тургенев, следвайки Пушкиновата реалистична традиция, счита, че "писателят трябва да бъде психолог, но таен той трябва да знае и да чувствува корените на явленията, но не трябва да изобразява друго освен самите явления". Ето защо Тургенев изгражда социално-психологическата характеристика на своите герои главно чрез отделни, тънко набелязани детайли в облеклото, портрета и речта, мимиката или жеста... Слабото, продълговато лице на Базаров с широко плоско чело, големи зеленикави очи и спокойна усмивка изразява самоувереност и ум, а неподдържаните му червени ръце без ръкавици, разкопчаната риза и небрежно ушитата дреха подчертават не само ниския социален произход на героя, но и пълното му пренебрежение към всички онези външни атрибути на личността, които у представителите на висшата дворянска аристокрация ченето подменят самата личност. От своя страна цялостната външна изисканост на неговия социален и идеен антагонист - аристократа Павел Петрович Кирсанов с блестящата бяла риза, високата колосана яка, ушития по английски маниер костюм и лачени обувки, така неестествени за слънчевия пролетен ден и полупатриархална обстановка на провинциалния помешчически дом, веднага създава впечатление за нещо претенциозно, вкостеняло, откъснато от живия пулс на времето. На предизвикателството на Павел Петрович, който при запознаването си с Базаров не му подава ръка, младият разночинец съзнателно назовава простонародното си бащино име "Василиев" вместо общоприетото "Василиевич" и този малък детайл от речевата характеристика, на героя съдържа, както често се среща у Тургенев, един богат писихологически подтекст: той изразява и чувство на лично човешко достойнство, и плебейска гордост, и съзнание за морално превъзходство над отчуждения от живота на народа руски аристократ.