Има козметични забележки. Добро състояние.

 

Карел Чапек

 

На 9 май 1923 година Карел Чапек пише на жена си от Италия, където прави първото си пътешествие: "... прекарах един хубав миг на морския бряг. Там миришеше на мащерка, а аз се взирах на север, където е Чехия, и си мислех: Ето, виждаш ли, Карел, там някъде са твоите успехи, твоето име, всичко, към което толкова се стремеше; а тук ти си нищо и никой, един прашен човек, седнал на крайпътния камък, и все пак ти понасяш това, не ти е тежко; от всичко би могъл да се откажеш и най-вече от това, за което другите ти завиждат."

 

И това е целият Чапек: верен и любещ син на Чехия, чужд на славата и суетата, копнеещ да бъде обикновен човек, какъвто всъщност винаги е бил. Когато пише тези редове, той е само на 33 години, в "апостолската" възраст на живота си. Зад него лежи едно завидно за годините му творчество: великолепните преводи от Аполинер и новата френска поезия, безброй разкази и фейлетони, писани отделно или в съавторство с брат му, художника и писателя Йозеф Чапек, пиесите "РУР" (Росумови универсални роботи), "Средството Макропулос", романът "Фабрика за абсолютно". В тези ранни произведения на творчеството си Чапек вече е почувствувал тревогата и страха на своя век, маркирал е посоката на бъдещото си развитие; разчупвайки черупката на сложните социални противоречия, той е достигнал ядката на проблема: противоречието между Човека и Цивилизацията.

 

XX век изтръгна хората от естествената им среда, в която са живеели столетия наред, и ги тласна в един нов свят, запълнен от бряг до бряг, от хоризонт до хоризонт с продуктите на собствените им ръце. Този свят загуби не само предишните си очертания, но и предишния си ред. От идиличния му ритъм и патриархалност не беше останало нищо. Човекът имаше вече пред себе си един механизиран свят, който криеше реалната опасност да погуби тези, които не могат да го удържат в ръцете си.

 

Чапек остро чувствува поляризацията на цивилизования свят. Той гледа на неговото настъпление едновременно с тревога и възторг.