Има козметични забележки. Добро състояние.

 

Мехмет Рашид Огютчю (на турски: Mehmet Raşit Öğütçü) е турски драматург и писател. Пише под псевдонима Орхан Кемал (на турски: Orhan Kemal).

 

Орхан Кемал е роден на 15 септември 1914 г. в Адана, Турция. Баща му Абдулкадир Кемали е адвокат и депутат от Кастамону по време на първия мандат на парламента на Република Турция. По време на Първата световна война семейството се мести в Коня, а през 1923 г. във връзка с мандата му семейството се премества в Анкара. През 1930 г. по политически причини семейството се мести в Сирия, а през 1931 г. в Бейрут. През 1932 г. се връща при баба си в Адана. С незавършено средно образование работи като като общ работник, тъкач и чиновник в текстилни фабрики. Сблъскването му с тежкия физически труд повлиява сериозно на възгледите и творчеството му. През 1937 г. се жени за съпругата си Нурие.

 

По време на военната си служба, през 1938 г. е арестуван за четене на Максим Горки и Назъм Хикмет, и е осъден на 5 години затвор заради "пропаганда на чужди режими"и политическите му възгледи. Изпратен е в затвора Кайзери, а през 1939 г. в затвора в Бурса. В затвора се среща и става приятел с Назъм Хикмет, който му преподава уроци по френски, философия и политика, и го насърчава да пише. Животът си в затвора и дружбата с писателя Хикмет описва в мемоарите си от 1965 г. Първият му разказ "Bacaksız Orhan" е публикуван през 1940 г. под псевдонима Рашид Кемал. От 1942 г. започва да използва псевдонима Орхан Кемал.

 

През 1943 г. е освободен и се завръща в Адана. Работи като общ работник, разносвач на зеленчуци и чиновник във фондация за борба с туберкулозата, като едновременно с това продължава да пише. Първият му сборник с разкази "Duygu" (Емоции) е публикуван през 1948 г. През 1949 г. е издаден първият му роман "Baba Evi" (Бащина къща).

 

През 1949 г. умира баща му и детето му и той се премества със семейството си в Истанбул, където се концентрира върху писателската си кариера. В следващите години са издадени романите му "Avare Yıllar", "Муртаза" и "На благодатната земя", които го утвърждават като писател. В ранните си творби описва имигрантските квартали на Адана, социалната структура, отношенията на работники и работодател и ежедневните борби на малките хора от индустриализираната част на Турция, като акцентира върху оптимистичната гледна точка на своите герои.

 

През 1958 г. за разказа си "Kardeş Payı" получава литературната награда "Саит Фаик", а през 1969 г. литературната награда на Турция за разказа "Önce Ekmek".

 

Пише също така сценарии и пиеси, някои от които попадат по ударите на цензурата.

 

През 1966 г. е арестуван за комунистическа пропаганда, но е освободен месец по-късно.

 

Произведенията на писателя многократно са екранизирани във филми и сериали.