Отлично запазена книга.

 

Главната тема, с която той влиза и остава в българската литература Крум Велков, е Септемврийското въстание. На него са посветени първите разкази на писателя "Мъка" и "Смях", печатани под псевдонима Кешиш Първан през 1924 г. в редактираното от Георги Бакалов списание "Нов път".

 

8 години по-късно Крум Велков отново се връща към септемврийската тема, този път с романа "Село Борово" - реалистична картина на класовите стълкновения в България през 1920-те години и на Септемврийското въстание от 1923 г. По собственото му признание той е написал романа за около 20-ина дни в софийска мансарда. "Село Борово" е сред най-значителните творчески постижения на пролетарския литературен фронт през 1930-те години в областта на белетристиката.

 

В романа "Животът на Петър Дашев", написан през 1938 г., а издаден едва през 1946 г., писателят отново се връща към събитията в България по време на Първата световна война и след нея.

 

През 1942 г. излиза от печат историческият му роман "Водител". През 1945 г. излиза 2-ро издание на романа, през 1956 г. - 3-то, а през 1966 г. издателство "Български писател" пуска в един том "Село Борово" и "Водител".

 

През 1977 г. издателството на БЗНС отпечатва 5-о издание на "Водител", посветено на 700-годишнината от въстанието на Ивайло. 6-о издание на романа излиза в междуиздателската поредица "Българска историческа проза", посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

 

През 1950 г. Крум Велков е удостоен за романа си "Село Борово" с Димитровска награда. Много по-късно сам обяснява успеха на романа си така:

 

"Пред мене стояха събитията, аз топях перото си в обилно проляната народна кръв. И затова, мисля, народът чете и обича тази книга."

 

Последният роман "Жезълът" на Крум Велков остава незавършен.