ПЕРИДОТ е френска дума, произлизаща от арабската дума „faridat”, която означава камък. Перидота се намира в Австралия, Бразилия, Китай, Бирма, Пакистан, Индия, Норвегия и САЩ. Огромна част от перидота в наши дни идва от Аризона. Много големи късове от минерала са открити в район Могок в Бирма и в Минас Гераис в Бразилия. Доброкачествени кристали перидот се намират трудно, но през 1994 година, вълнуващо добър източник е открит в Пакистан, като камъните добивани оттам са най-добрите открити до сега. Когато е с добро качество, перидотът е доста красив камък, с мека и приятна отразена светлина и средно зелен цвят. Притежава сравнителна твърдост 6,5 по скалата на Мос, стои елегантно и пасва на редица видове облекло и различни стилове, особенно с летни тоалети. Цената на перидотите варира някъде между гранатите и тармалините. Перидотът е камък добиван преди хиляди години, в Библията е споменат под името Крисолит, което на гръцки означава "златен камък". Според легенда, перидотът бил дори любимия камък на Клеопатра и част от изумрудите, носени лично от нея са били всъщост перидоти. Археолозите са открили безценни перидоти в Александрия, Египед, които би трябвало да са извлечени от оригиналния си източник остров Зебаргад (Зебаргат е всъщност арадското име на перидота). Островът се намира приблизително на 80 километра от крайбрежието на Египет (на Червено море). Християнското му име е Св. Йоан. Островът е споменат и от Плини (23-79 А.Д.), но първо бил открит през четвърти век преди Христа и бил наричан „Острова на змиите”. Заради големия брои на ухапани от змии, по време на рудодобива.Фасетирани камъни били открити също и в руини от древна Гърция, както и в атрибути от същия източник. Перидота е традиционния камък на всички, родени под знака на Дева. Вярва се, че има сили да разваля магии, но за да достигне пълния си потенциал, камъкът трябва да бъде поставен в златен обков. Също така, носи на собственика си късмет, мир, успех, привлича любовта, успокоява нервите и усвобождава от негативни емоции.Собственикът на този камък ще се наслаждава на щастие в брака, сладкодумие, продължително освобождение от несигурност, била тя емоционална или физическа. Като медицинско средство, перидотът има силата да лекува астма. Ако задържиш перидот под езика си, би спомогнал за намаляване на жаждата при болни от треска.

 ЦИРКОН Наименование: от перс. царгун - златист цвят. Цирконът се отличава с отличен блясък, добра дисперсия на светлината. прозрачност и широка цветова гама. Цвят: безцветен (бял) до бледожълт или зелен. Цветовете му са резултат на минимални количества торий и уран, заместили циркония в кристалната решетка. Безцветните циркони имитират диамантите по-добре от който и да било друг скъпоценен минерал. Индексът на пречупване на светлината при циркона е много близък до този на диаманта, а огънят на дисперсията е почти толкова хубав, колкото и при диамантите. При нагряване цирконът променя цвета си в по-интензивен или в съвсем нов цвят. Още през VI век цирконът бил ползван в Гърция и Италия. През XIV век, в зората на фасетирането на скъпоценните камъни, цирконите били продавани за диаманти. Едва през следващия (XV) век, червеникавокафявите циркони стават популярни в Европа. Вярвания: Носи сполука в търговските сделки. Прогонва лоши сънища и зли духове. Укрепва сърцето. Цирконът е сред скъпоценните камъни, ползвани в дървото калпа на индуската религия. Смисълът на това дърво е символично жертвоприношение на боговете; индуски поети от 19 век го описват като искряща маса скъпоценни камъни, в това число сапфир, топаз и диамант. През XI век рейнският епископ Марбо описва циркона в своята книга за минералите като амулет на пътешествениците, който ги предпазва от болести и беди, гарантира им добър сън и сърдечен прием навсякъде. Пет века по-късно се смятало, че цирконът дарява благоразумие на своя притежател и то по-точно в практичните дела, като носи голям финансов успех. А наред с всичко това гарантира на собственика си, че няма да бъде поразен от гръм. През XVII век вярата в магичната сила на скъпоценните камъни търпи огромен спад. Но независимо, че Анселм де Боот заявява: "Скъпоценните камъни не могат сами по себе си да имат свръхестествен ефект", той вярвал в силата на циркона да предотвратява бедствия и мор.