Състояние,по снимките.За град София,предаване само на лична среща в удобно време,в района на Руски паметник и ж.к.Бъкстон,не работя извън пределите на България.За страната може и Еконт,но без наложен платеж,след предварително заплащане през Револют,Изипей или банков превод.Ако имате въпроси,задавайте ги на лични съобщения,преди да сте наддали за даден аукцион.Желая Здраве и Успех на всички!Мария Мицева (родена в Пловдив) е една от певиците, които формират облика на българската забавна песен през 60-те. Първият си запис прави през 1961 г. - “Влюбеният телефон” от Морис Аладжем. Следват серия песни с Борис Карадимчев и активно звукозаписно сътрудничество с БНР. Носителка е на Гран-при от Олимпиада на песента в Атина, Гърция и Гран-при от фестивал в Германия. На “Златният Орфей” - 1967 г. е отличена с награда за най-добър български изпълнител. Въпреки успехите си певицата се чувства некомфортно в страната си. Не се задоволява с частичното признание на таланта си и емигрира в САЩ през 1969 г., където известно време пее в казина и клубове. Американската певица и кинозвезда Барбара Стрейзанд пазарува европейски порцелан от магазина, който държи в артистичния квартал “Бевърли хилс” на Лос Анджелис българската певица с шумна слава у нас през 60-те години Мария Мицева. Естрадната артистка емигрира през 1969 г. и успява да види повторно България едва през 1982 г. За разлика от тогавашното, почти инкогнито, завръщане, за първи път Мицева е в родината за по-дълго време през 2003 г. Клиентка на нашата звезда, която се ориентира към бизнес зад Океана, е и Силви Вартан. Всъщност те двете са роднини, макар и да нямат кръвна връзка. Съпругът на Мария е арменец и носи същата фамилия Вартан като родената в България френска звезда Силви Вартан. Родството между Михран Вартан и Силви Вартан лъкатуши назад във времето преди 9 септемри. “Отначало не обърнахме внимание коя е поредната посетителка в магазина, но на кредитната й карта пишеше Вартан, а това е фамилията на съпруга ми”, разказва при завръщането си у нас Мария. Те заговорили своята колежка и роднина, която също като тях изпитва носталгични чувства към родината. В Америка музикантът Михран Вартан вади късмет и работи с оркестрите на Рей Чарлз и Франк Синатра. Съпругата му също има известни успехи в клубовете през 70-те години. “Том Джонс, облечен в пола”, подобни заглавия се появяват в американската и канадската преса по адрес на българката. Сравнението е заради мощния плътен глас на бълканската звезда. Не случайно, преди да зареже кариерата си в България и да се пробва на Запад, Мария печели златен медал от олимпиада за певци в Гърция и Гран-при от фестивал в Германия. Зад Окена тя премахва от артистичното си име трудната за произнасяне от чужденците фамилия и се представя просто Мария. Певицата се изявява в програмите на хотели и клубове. Това не е голямата концертна сцена, която популяризира звезди за класациите и светските хроники, но изпитанието е не по-малко. Пее се само на живо, с оркестър, по няколко часа на вечер. Репертоарът задължително е евъргрийни и нашумели хитове. Ако не те харесат, не ти подновяват договора и си тръгваш. Веднъж Мария си прави експеримент и “пробутва” българска песен – “За обич съм родена”, на мелодика Тончо Русев, позната в България в изпълнение на Лили Иванова. Нашенската мелодия предизвиква фурор сред тузарската клиентела. “Получи се нещо като джипси шоу, но пък беше “един път”, следва рецензия в пресата. Мария има и частични медийни изяви – по Ен Би Си и Си Би Си. Съпругът й е тромбонист в акомпаниращия състав, но й “изневерява” и с бендовете на споменатите светила. С напредването на годините музикалното семейство решава да инвестира в търговия припечеленото от шоубизнеса. Преди да се устроят в Ел Ей, живеят в малко градче. В магазина им за европейски кристал притичвал за покупки и актьорът Клийн Истууд. “Това е най-красивият магазин”, направил им комплимент пък братът на актрисата Шърли Маклейн. Уреждането на живота в Щатите коства на Мария Мицева заличаване на нейното име от родната естрада. Записите й са свалени от ефира на националното радио. Певицата напуска огорчена родината си, за да търси късмет на Запад. Песните й имат подчертан джазов уклон, което не се харесва на режима. Партийни секретари я следят да не пее по участия хита си “Кажете “не” на всяка тъга”. Претекстът бил, че тъжни хора при социализма нямало. Преди да емигрира, Мария Мицева разлива плътния си глас зад граница на една сцена с Рита Павоне и Боби Соло, но в родината й никой не зачита успехите й. Само с дописка от два реда в “Работническо дело” се отчита победата й на Олимпиадата в Гърция. Не я канят да издаде албум. “Балкантон” й прави само два-три сингъла. Организаторите на концерти й искат рушвети, за да я включат в естрадни програми. Мария излиза в чужбина с краткосрочен договор, но не се връща повече от 10 години. Страхува се, че властите тук ще я спрат завинаги. Единственият духовен канал с родината са няколко грамофонни плочи с българска църковна музика и албум на колежката й Йорданка Христова. Нейчо Попов, съпругът на Стоянка Мутафова, използва авторитета си, за да “замаже положението” и да й уреди турне в България няколко години след заминаването. Целта е да покажат Мария като успяла на Запад певица, която не иска да забрави своята публика. Внезапната смърт на Нейчо проваля замисъла. Мицева и съпругът й попадат в опасната класификация “емигранти”. Затова и пребиваването им през 1982 г. е направено много предпазливо. Масовата мизерия вгорчава задоволството на музикалното семейство при завръщането им у нас през 2003 г. Мария не вярва на очите си, че по улиците просят възрастни жени и бездомни деца. Това не го е виждала никога. Първоначалната й реакция е да се втурне да купува банички на първите срещнати бедняци. С мъка открива, че несретниците нямат брой. Преди години музикалното семейство прибират на работа в магазина си и българин от Сливен, който подгонен от беднотията, се намъкнал в САЩ през границата с Мексико. Плащат му редовна виза и му дават хляба в ръцете. Приятните емоции за Мицева при завръщането са срещите, които си устройва в сладкарницата на хотел “България” на бул. “Цар Освободител”. Мястото не е избрано случайно. Там, в бирхалето, преди повече от 35 години се вихрят младежки танцови забави, много от които са озвучени от гласа на Мария. “Тук пеех, тук се хранех. Събираха се много млади хора. През 60-те години поп и рок музиката беше много прогресивна. Изпълнявахме и песни на “Битълс”, но с български текст, което беше задължително условие, иначе ги забраняваха”, разказва американската гражданка. Мария остава очарована от интервю за предаването “Звезден прах” на радио “Христо Ботев”. Водещият Здравко Петров я връща в младостта с нейните записи отпреди 40 години. Някои от тях са изтрити безвъзвратно, но музикалният редактор ги “качва” на компактдискове от собствената си фонотека с грамофонни плочи. При завръщането си Мария не пропуска да се срещне и с композитора Морис Аладжем (вече покойник). Той е автор на първата й песен – “Влюбеният телефон”.