Дечко Узунов 1899 - 1986 акварел Голо тяло сертификат ОРИГИНАЛ
Художник: Дечко Узунов (1899 - 1986)
Наименование: Голо тяло - подписан и печат отзад
Техника: акварел хартия
Размер: 23х31 см.
Размер с рамката: 43х49см.
Оформена в перфектна и стилна дървена рамка с паспарту и м/у 2 СТЪКЛА.
Състояние: Отлично
Идентификация Сертификат
Разгледайте и другите ми предложения!
МОЛЯ ПРОЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО!
За София е възможно и препоръчително лично предаване след предварителна уговорка.
За страната ползвайки куриерска услуга, купувача заплаща 10% увеличение върху наложения платеж (данък към НАП).
Изпращам с Еконт с опция преглед.
Попълвам товарителница и ползвате куриерската отстъпка.
Благодаря за интереса, вниманието и разбирането!
Дечко Узунов (1899 - 1986)
Роден на 22.02.1899г. в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир.
През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия)
в класа на проф. Петко Клисуров и проф. Стефан Иванов. През 1922г.,
когато общият курс на подготовка завършва Узунов и състудентът му Иван Пенков заминават за Мюнхен за да се запишат в Мюнхенската художествена академия.
Мдо 1923г. Д.Узунов е судент на проф. Карл фон Маар. Под негово влияние се запознава с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес,
Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци:
Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков.
Те формират приятелското обкръжение на Узунов, а и стават модели за портретите му.
В Академията Узунов усъвършенства живописната си техника. Усвоява изкуството на символизма,
който бележи портретите и ранните му композиции. Художникът не остава чужд на чувствителността на германския експресионисъм,
който повлиява линията в графичните му творби. След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия в София.
През 1924 г. Се дипломира с отличие в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров,
Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г.
След 1932г. започва да преподава живопис в Художествената академия.
Там е Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. През 1945г. е избран за Ректор на НХА.
Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.
Дечко Узунов присъства изключително активно в художествения живот на България.
Член е на дружество „Родно изкуство“ и на многобройни комисии по повод различни културни инициативи.
Участва в почти всички общи художествени изложби на дружество „Родно изкуство“ в България и в чужбина
(Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена).
Организира многобройни самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен.
В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.
През 20-те и 30-те години на 20 век работи в областта на сценографията, пространственото оформление, монументалното изкуство.
През 1939г. е председател на Съюза на дружествата на художниците в България. През 1957-1959г. е директор на НХГ.
През 1978г. му е присъдено званието Академик. Най-голямото международно признание е определянето му за художник на хилядолетието на Юнеско.
Дечко Узунов в космополитна личност с изключителен принос към българското изобразително изкуство.
Фигурата му отдавна е надхвърлила пределите на родината ни. Творчеството му поставя жалони в развитието на българската живопис.
Наследниците му даряват голяма част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък. Художествената гимназия в Казанлък и
Национална гимназия по пластични изкуства и дизайн носят името „Академик Дечко Узунов“.
Художественото наследство, оставено от Дечко Узунов, е изключително разнообразно откъм теми,
жанрове и видове изобразително изкуство – както изящни, така и приложни. Той работил както в областта на живописта,
графиката, илюстрацията, оформление на книгата, сценография, декоративна и монументална живопис.
Предпочитани жанрове са портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.
Автор е на стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на Хотел Казанлък,
в карловския Дом на културата, в старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър,
НДК и Съдебната палата в София. Илюстрира множество книги, сред които такива на Ангел Каралийчев,
Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.
По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър:
„Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу,
„Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов.
Умира на 26.04.1986г. в София.