Живот и смърт

Отлично запазена книга.

Биографична книга за личността на малко известния журналист и общественик Йосиф Хербст.

Роден в Одрин, в заможно еврейско семейство, той завършва "Военното училище" в София. Служи в "Първи пехотен софийски полк" и статистическо-топографското отделение на "Министерство на войната". Работи в редакцията на в. "Военни известия" и "Български търговски вестник". Сътрудничи в български и чужди вестници. Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициалния правителствен в. "Време" (1908).

Има два мандата като директор на печата - от 1908 до 1911 г. и от 1913 до 1918 г. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. Носител е на "Орден за храброст". Женен е за Виола Каравелова, дъщеря на политика Петко Каравелов. След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. Заради статия, изобличаваща убийците на комуниста Вълчо Иванов през 1925 г., окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. В следствие, на което "безследно изчезва" по време на априлските събития от 1925 година.

"След като ме ласкаете, че съм бил вулкан, искате да ме възпитавате, като ме съветвате да не употребявам силни изрази. Вие можете ли да ми посочите някой вулкан, който изригва кисело мляко вместо огън и жупел? Аз, напротив, често се готвя да се обърна към Българската кадамеия да ми посочи или издири из съкровищницата на българския език някои неизвестни още силни изрази, за да ги употребявам против умствения мързел, против лицемерието и против невежеството."

Йосиф Хербст

Филип Панайотов е професор, директор на историческите науки, журналист и публицист. Автор е на научни, публицистични и художествени произведения, сред които: "Чучулигите" (1971, 1981), "Двубой в ефира" (1975, 1980), "Да устоиш на всичко" (1973, 1987), "Йосиф Хербст" (1981, 1995), "Д-р Кръстю Раковски" (1988), "И мъртвите ще проговорят" (1990), "Истината, в която никой не повярва" (1992), "Вестници и вестникари" (2008), "Изрезки от стари вестници" (2009) и "Без недомлъвки" (2011).