Александър Мутафов 18,IX.1916 година Картина на военна тема
Художник: Александър Мутафов 1879-1957г.
Размер: 15/28см.
Наименование: Тутраканската офанзива Септември 1916г. първа световна война
"Нашата гаубична артилерия" уникална майсторска творба
Техника: Акварел темпера молив картон
Оформено в перфектна стилна дървена рамка 29/42см.
С музейно Немско стъкло с UV защита - Nielsen speciality glass
Състояние: Отлично
Разгледайте и другите ми предложения!
МОЛЯ ПРОЧЕТИ ВНИМАТЕЛНО!
За София е възможно лично предаване след предварителна уговорка.
За страната ползвайки куриерска услуга, купувача заплаща 10% увеличение върху наложения платеж (данък към НАП).
Изпращам с Еконт с опция преглед.
Попълвам товарителница и ползвате куриерската отстъпка.
Благодаря за интереса, вниманието и разбирането!
Александър Мутафов е роден в Шумен в семейството на опълченеца в Руско-турската освободителна война, Нако Мутафов.
Семейството се мести във Варна и там Александър прекарва детството си и учи във варненската мъжка гимназия.
Морето вдъхновява момчето за първите му художествени опити, а голямо влияние за изграждането на стила му изиграват срещите му с големите български художници от началото на 20 век,
Антон Митов, Николай Павлович, Иван Мърквичка и други.
Между 1899 и 1902 година Мутафов следва в художествената академия в Торино при професор Джакомо Гросо,
а от 1902 до 1909 година в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен при проф. Лео фон Льофц.
При завръщането си в България работи като учител по рисуване в Дупница и София до 1920 година, когато е назначен в Художествената академия в София като преподавател,
а от 1921 година професор по практическа и конструктивна перспектива.
По време на Балканските войни и Първата световна война, Мутафов е назначен за военен художник-кореспондент на Четвърта пехотна преславска дивизия, която действа в Добруджа.
По-късно по негова молба е преместен във Варна към Черноморския флот.
Рисува голям брой ескизи и малоформатни рисунки с акварел и туш, които днес са притежание на Националния военноисторически музей.
Сред тях по-известни са „Нощният бой над село Балабанча“, „Настъплението на 7-и пехотен полк“, „Преславци в бой“, „Опълченци“, „След мобилизацията“.
През следващото десетилетие Мутафов окончателно ориентира творческите си търсения към морските пейзажи и композициите,
пресъздаващи живота на моряците и рибарите, и така е един от първите български маринисти. Активен участник е в Българския народен морски сговор.
За изкуството си Мутафов казва:„
Бих искал хората да обикнат, да разберат морето, което цял живот рисувам, да бъдат неспокойни, силни и свободни като неговата стихия, като голяма вълна.
Работи основно с маслени бои, акварел и пастел, оставя къщо офорти и ескизи.
Придържа се към реализма в рисунъка. Сред по-известните му платна от този период са „Море“ (1922), „Рибар“ (1923), „Миноносци в открито море“ (1934), „Песента на морето“ (1934),
„Кът от Созопол“ (1935), „Злокобният залив“ (1936), „Голямата вълна“ (1938), „Надигаща се буря“ (1939), „Зима над Черно море“ (1943).
Александър Мутафов е един от съоснователите на дружеството „Родно изкуство“ и участва във всичките му изложби.
Участва в изложбите на дружество „Съвременно изкуство“, в общите художествени изложби на СБХ и в много изложби, представящи българското изобразително изкуство зад граница.
Прави 15 самостоятелни изложби: в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Прага.
Носител е на сребърен медал от Парижкото изложение през 1937 г. за картината си „Синята лодка“.
Удостоен е със званието Народен художник (1952), а две години по-късно е награден с орден „Червено знаме на труда“.