Така пише от вътрешната страна на портала на Военното на Н.В. училище. Този надпис прочитат младите юнкери всеки път, когато излизат в отпуск. Той им напомня, че навън те не представляват просто себе си, а цялото офицерство, че са наследници на традиции, създадени от бащите им. Напомня им за честта на пагона, която трябва да пазят винаги и навсякъде, повече от живота си. Този надпис прочитат и в деня, когато след офицерското  производство заминават към поверените им части…  Първите стъпки за създаването на Военно Училище в България се правят още преди Берлинския конгрес.
В един от своите рапорти до Петербург, руският императорски комисар в България, княз Александър М. Дондуков – Корсаков, изтъква необходимостта от откриване на военно училище за Българскат земска войска.
В телеграма от 3 юни 1878 г. руският военен министър Д. А. Милютин пише до княз Дондуков: „Императорът напълно одобри Вашето предложение за създаване на юнкерско училище.“

В продължение на 65 години, от 1879 г. до 1945 г., Военното на Негово Величество училище дава на българската войска 8294-мa офицери.
От тях, в периода 1885 – 1945 г. загиват 1189 души, около 15%.  Много офицери са репресирани от т.нар. „Народен съд“ и преследвани от комунистическия режим, който вижда в патриотичното офицерство своя най-опасен враг.

Първото знаме на Военното училище е  дарено през 1879 г. от княз Александър I Батемберг. Учикището получава още две знамена – от Цар Борис III в 1925 г. и в 1936 г.

Държавата предявява високи изисквания към постъпващите в Училището младежи. Техният успех от основното училище, с който кандидатстват във ВНВУ не може да бъде по – нисък от Много добър (4,50). След прецизни медицински изследвания се подбират единствено кандидати в отлично здраве.  Следват сериозни приемни изпити по математика,  българска история, български език и литература.
Кандидатите за едно място биват средно около 10 – 15 души. Смело може да се каже, че приетите кандидати са цвета на българската нация в своето време. Една четвърт до една трета от тях са синове на офицери – по този начин се създават династии от офицери в плеяда български фамилии.  Останалите кандидати произхождат от средите на служители в държавната администрация,  лекари, юристи, учители, търговци,  занаятчии и  земеделци.
В Училището, освен военната наука и практика се изучават военна психология, военна педагогика, политическа и военна история, гражданско и конституционно право, история на изкуството, както и обичайните общообразователни предмети.

За преподаватели във Военното Училище са привлечени най-изтъкнатите научни авторитети, преподаватели в елитните столични гимназии или Софийския университет като професорите Спиридон Казанджиев, Стефан Баламезов, Благой Мавров, математикът Иван Икономов, писателят Стоян Загорчинов, художникът Кирил Цонев, както и много други ерудирани личности. Любопитен факт е, че всички те са запасни офицери, участници във войните, кавалери на ордена „За храброст“. Военните дисциплини се преподават от най – добрите български офицери, завършили  военни академии в Торино, Брюксел, Санкт Петербург.
В тази обстановка се обучават бъдещите офицери на България. Изучават се последните достижения на военната наука. Създават се офицери с високи воински добродетели, с развито чувство за чест, за дълг, за отговорност. Дицсиплината е желязна, а честта – издигната в култ. Ако щнкер бъде хванат да преписва на изпит, незабавно бива изключен от училището без право на завръщане. Такава участ очаква и всеки, който извърши някаква постъпка, уронваща честта на пагона.