Саморасляците не са завоевание на техническия прогрес. Коренът им не подсказва благороден произход, ни животинските инстинкти на фауната. Представката им е от личностен характер: предполага задължение и обвързаност, автономност, но и авторитаризъм... Цяла арфа от нюанси: самобитност, саможертва, самозащита, самоиздръжка, самокритика, самоопределение, самоотверженост, самопризнание, самостоятелност, самоувереност - до техните контрасти: самовластие, самодоволство, самозабрава, самозванство, самоизмама, самоизтребление, самолюбие, самохвалство, самоцел. О, времена, о, явления! При тоя плурализъм един Теофраст би се видял в чудо! Саморасляците са контрастно растение, защото никнат там, дето ги не сееш. Крехки са за масова акция. Тешат се, че и сам воинът е воин. Едни ги смятат за плевели, други им откриват лечебни свойства. Трети ги третират като паразити и хищници, забравяйки, че без тях ще се наруши екологическото равновесие на изкуството. Те са нощни искри - може да не са звезди на небето - отчасти ориентират.