Георги Иванов Тодоров, с литературен севдонимВладимир Полянов, е български писател, театрален режисьор и културен деец.

Завършва гимназия в София (1919), следва медицина в Софийския университет (1919 – 1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922 – 1923), и философия във Виена (1922). Завършва през 1928 г. Дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София (днес УНСС) и „Режисура“ във Варшава (1939).

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година оглавява отдела за литература и култура на новосъздадената Дирекция на обществената обнова.

Тодоров е директор на Народния театър „Иван Вазов“ (1941 – 1944), режисьор в театрите в Бургас (1946 – 1947), Русе (1947), Младежкия театър в София (1947 – 1951), театрите в Пловдив (1951 – 1957), Перник (1961 – 1963), Сливен (1961 – 1963), Разград (1963 – 1965) и Смолян (1965 – 1970).

Георги Тодоров е сред основателите и секретар (1926 – 1932) на Българския ПЕН-клуб.

Виден представител е на българския експресионизъм (наричан от критиката „диаболизъм“) – литературна група, към която принадлежи и младият Светослав Минков. Дебютира със сборника разкази „Смърт“ (1922). Романът му „Слънцето угаснало“ (1928) е обявен за „фашистки“ от комунистическия философ Тодор Павлов.