Петко Каравелов е роден на5 април(24 март стар стил)1843г. вКопривщицав семейството на заможниябегликчияСтойчо Каравела. Каравеловият род води началото си от средата на XVIII век, като според различни сведения неговият основоположник хаджи Стойчо произлиза отЗлатишкоили отКостурско.[1]Майка на Петко Каравелов е Неделя Доганова, произхождаща от знатния копривщенски род Доганови, а по майчина линия – отЧалъкови.[2]Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца – четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали и три момичета: Рада, Велика и Мария[3](майка наРашко Маджаров).
Първоначално Петко Каравелов учи в Копривщица, но през 1856 година баща му го изпраща вЕнос, където да чиракува заабаджияпри негов приятел. Там той учи в гръцкото училище и през 1858 година му предлагат стипендия, за да продължи образованието си вАтина, но баща му го връща в Копривщица. Малко по-късно, със съдействието на видния копривщенец Найден Геров, Петко Каравелов заминава заМосква, където вече учи по-големият му брат Любен. След две години подготовка той постъпва в Историко-филологическия факултет наМосковския университет, но след три години следване напуска и започва да учи право, дипломирайки се успешно.[4]
СледОсвобождениетона България участва активно в изработването наТърновската конституция. Той оглавява радикалното крило на Либералната партия и ставаминистър-председател на България(1880 –1881). Свален е от власт от княз Александър, с което започва Режима на пълномощията. След установяването наРежима на пълномощиятазаминава заИзточна Румелия, където е кмет наПловдив(1883 – 1884).
След възстановяването на Търновската конституция Петко Каравелов се завръща вСофияи отново оглавява правителство на Либералната партия (1884 –1886). На този пост той извършва най-голямото си политическо дело –Съединението на България. През 1884 става редовен член наБългарското книжовно дружество. При окончателното си напускане на България, с последния си Манифест от26 август1886г.Батенбергназначава за регенти Петко Каравелов,Стефан СтамболовиСава Муткуров. Пълен господар на регентите става Стамболов, а Каравелов напуска на1 ноември1886г. Той и негови съмишленици са арестувани по време нарусенския бунтна офицерите-русофили през февруари 1887 г. –русофилскитебунтове. Обявява се против избора на князФердинанд I. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие вопита за убийствона Стефан Стамболов, при който загива финансовият министърХристо Белчев,[5]но през 1894 г. еамнистиран.
През1896г. основаваДемократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е министър-председател на Княжество България четири пъти, като последния му кабинет е в коалиция сПрогресивнолибералната партияи завършва с министерска криза[6].
Петко Каравелов умира през1903г. в София и е погребан в двора на църквата „Свети Седмочисленици“. Според финансистаАтанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори истотинка. Една от известните му мисли за политиката е „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“
МОЛЯ РАЗГЛЕДАЙТЕ ВНИМАТЕЛНО СКАНИРАНИТЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ.
Разполагам с голяма колекция филателия и картички. Ако ме информирате за Вашите интереси ще публикувам съответните аукциони.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ:
1. Лична среща - имам офис / магазин на Орлов Мост в София
2. Чрез Български Пощи - с наложен платеж
3. Чрез Еконт - с наложен платеж
КОМБИНИРАМЕ ПРАТКИ!