Книгата е нова.

Книгата съдържа философски и художествени есета на видния български естет проф. Атанас Илиев, писани до 1944 г. Освободен от каноните на каквато и да е философска школа, той излага своите размишления за същността на изкуството, българската народопсихология, творчеството на наши и чужди автори. Към книгата са прибавени и непубликувани документи от архива на Атанас Илиев: кореспонденция между него и руския философ Николай Лоски, Елисавета Багряна, Константин Гълъбов и др.