САМОКОВЪ - ЧАМКОРИЯ. 

История

Американският колеж в София, който чества 150 години от създаването си през учебната 2010 – 2011 г., е най-старата американска образователна институция извън територията на САЩ. Той води началото си от училището за момчета, основано от американски мисионери в Пловдив през учебната 1860 – 1861 година. Същите тези мисионери, под ръководството на д-р Джеймс Франклин Кларк - Старши, 3 години по-късно основават училището за момичета в Стара Загора; тези 2 училища прерастват в общо – Американския колеж в София.

Тези 2 училища (девическото през 1871 година, мъжкото през 1872 г.) се преместват в Самоков, където процъфтяват през следващия половин век. Учителите са главно американски мисионери. Д-р Кларк, който е погребан в софийските гробища през 1916 г., посвещава целия си живот на тези училища. „Американските бордове на мисии към Конгрешанската църква“ осигуряват нужните средства за тяхното функциониране. В училищата учат стотици български ученици, мнозина от които по-късно стават проповедници, а други – държавни служители и учители.

След Първата световна война „Бордовете на мисии“ решават да прекратят дейността си в България и да затворят училищата в Самоков. Срещу взетото решение протестират както завършили ученици и приятели на училищата в България, включително високопоставени правителствени служители, така и много хора в САЩ, допринесли с даренията си за функционирането на двете училища; в крайна сметка училищата оцеляват и продължават своята дейност.

През 1926 г. се взема решение училищата да преминат под ръководството на нова организация – „Американски училища – София“. Нейната единствена цел е да осигури образование за българските младежи; затова се съгласява да слее тези 2 училища и да построи обща сграда на вече подбрано място в землището на село Симеоново край София (днес неин квартал).

Първата стъпка на новата организация е да наеме д-р Флойд Бляк, който пристига в България през лятото на 1926 г. със съпругата си Зарафинка Кирова и малкия им син Кирил. Започва незабавно изграждане на новото училище и до лятото на 1928 г. то е почти завършено, за да приеме 119 момичета от Самоков същата есен. Година по-късно, към тях се присъединяват 63 момчета, а през пролетта на 1930 г. – и останалите 130 момчета. Средствата за изграждането на новото училище се набират от продажбата на собствеността в Самоков, от дарения на американци и едно дарение на българския парламент на товар от дървен материал, продаден за 50 000 долара. Строежът на сградите продължава през 1930-те години. В края на десетилетието има достатъчно помещения за настаняването на 500 ученици и по-голяма част от преподавателите на пансион. С труда си учениците допринасят за направата на мебели за колежа, за изграждането на плувен басейн и засаждането на стотици дървета. Паричното дарение на фондацията „Карнеги за световен мир" осигурява средствата за създаването на най-добрата англоезична библиотека на Балканите.

С избухването на Втората световна война броят на чуждестранните преподаватели намалява и когато през декември 1941 г. България обявява война на САЩ, на територията на колежа се намират само осем: Бляк и шепа американци. Българското правителство отправя молба към американците да не напускат страната, а да продължат да ръководят колежа. На 5 юни 1942 г. САЩ обявява война на Царство България. Малко по-късно властите в София изискват от тях да напуснат страната. Когато влакът, който ги откарва в Истанбул, спира на гарата в село близо до София, десетки бивши ученици ги очакват на перона и пеят на английски химна на колежа и други американски песни.

След войната на д-р Бляк е отказана входна виза за България и през 1947 г. целият район на колежа, материалите и библиотечният фонд са конфискувани от българското правителство. Материалите са дадени на Министерството на образованието, а книгите от библиотеката са разпръснати (някои са все още в Народната библиотека, а други бяха върнати на колежа от библиотеката на Рилския манастир). Районът на колежа става щаб на българската милиция, която се помещава в някои от сградите и построява нови.

През лятото на 1992 г., след продължително настояване на бивши възпитаници, на американския посланик в София и на водачи на първото българско правителство, фондацията „Американски училища – София“ изпраща д-р Роджър Уитакър в София, за да отвори отново колежа. Той пристига без учители, без да има училищни сгради, без учебници и други учебни материали и без ученици.

Когато д-р Уитакър обявява, че през есента колежът ще приеме 50 момичета и 50 момчета, които постигнат най-високите резултати на приемния изпит, близо 3000 младежи се записват за изпита. Той наема няколко учители и административен персонал и през септември 1992 г. колежът отново отваря врати, 50 години след напускането на американските учители.

Д-р Уитакър получава достъп до сграда в района едва 6 седмици преди началото на учебната година. Новият колектив, заедно с бивши възпитаници и приятели на колежа, прекарва това време в чистене и възстановяване на тази сграда. Колежът е получил от правителството повечето, но не всичките си сгради. Полицейската академия обитава голяма част от собствеността му.

От 1992 г. насам фондацията „Американски училища – София“ е похарчила повече от 2 000 000 долара за ремонт, учители и оборудване, а USAID (Американската асоциация за международно развитие) е осигурила повече от 2 500 000 долара за възстановяване на района и закупуване на учебници и други материали.

Целите на възстановения колеж са същите като целите му през 1930-те години – да осигури на българските младежи възможно най-доброто образование, включително отлично овладяване на английски език, и да ги възпита в дух на висок морал и честност.

От възстановяването му насам в колежа са учили повече от 2000 ученици. Понастоящем тук учат общо 702 ученици, от които 20 чуждестранни. Петгодишното им обучение започва с едногодишно интензивно обучение по английски език, което включва всички учебни предмети. Почти всички завършили продължават образованието си в колежи и университети в България, САЩ и други страни. Колежът отново се радва на авторитета, който е имал през 30-те години – на едно от най-престижните средни училища на Балканите, а възпитаниците му са приемани с ентусиазъм не само в български университети, но и в много университети в чужбина.