Забележки само по обложката. Много добро състояние.

Петър Георгиев Андасаров, български поет и журналист, е роден е на 16.07.1937 г. в село Елешница, Разложко. Завършва Учителския институт "Св. Иван Рилски" в град Станке Димитров (Дупница) и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", бил е председател на литературния клуб "Димчо Дебелянов" в Дупница. От 1971 г. живее и твори в София. Работил е като редактор във в. "Кооперативно село", "Земя", консултант по поезията на вестник "Народна младеж" и е завеждал редакцията "Художествена литература" на издателство "Народна младеж". От 1994 г. е директор на вестник "Застраховател прес" към ДЗИ. Автор на повече от 27 книги с поезия, публицистика и стихове за деца, сред които "Нося те в очите си" (1969), "А е толкова рано за сбогом" (повест, 1973), "Преди да ви повикам" (1977), "Слънце между нас" (1980), "Безсмъртничета" (1980, 2019), "А ме боли от нежност", "С очи те търся", "И няма връщане" (1982), издадена и на арабски език в Дамаск, "Хорце по небето" (1985), "Ти освети небето на душата ми" (1989), "Иде хубавото време", получила годишната награда на СБП за публицистика, издадена и на руски език, "До поискване", "За цвят копнея", "Да си влюбен" (за Асен Лагадинов (Димчо), 2004), "Като дългото ехо на песен" (2009), "Когато сенките се удължават" (2012), книгата "Строители на съвременното българско застраховане". Член на Съюза на българските писатели (1978), Съюза на журналистите (1969) и на Съюза на преводачите. Носител на наградата "Георги Джагаров" и на орден "А. С. Грибоедов" (2012). Стиховете му са преведени на руски, белоруски, чешки, полски, унгарски, немски, френски, английски, испански, монголски, китайски, японски, арабски и на езика дари. Книгата му "Лирика" излиза на руски през 2009 г. Има три деца и трима внука.