Липсва обложка, без други забележки, отлично запазена.

Философията и философско-теоретичният стил на мислене и писане явно не бяха достатъчно богато поле за изява на многостранния творчески талант на проф. Недялка Михова, напуснала ни през 1995 г. Тя го допълваше, критикуваше, опровергаваше и отново реабилитираше с разказите и романите си в сферата на научната фантастика. Всъщност сега си давам сметка, че това беше философстване в две форми - в абстрактно-теоретична и в емоционално-художествена форма. Ако погледнем проблематиката на философско-теоретичното творчество на Недялка Михова[1], ще установим че тя удивително се приближава и дори съвпада с основните теми в научно-фантастичните й творби. Във философските монографии и статии се разискват въпросите за философските категории част и цяло, случайно и необходимо, същност и явление, абстрактно и конкретно познание, всеобщата връзка и др. На всяка от тези двойки категории във философската й фантастика /романите "Зваздите идват по-близо" и "Интра", сборника с разкази "Фантастични игри"/ кореспондира художественотворческия й двойник: човекът и другите хора /приятели, колеги, любим/а/, човечеството като цяло; различните възможни видове познание във Вселената, абсолютизиращи било абстрактното, било конкретното, до степен да бъде поставено под съмнение дори самото познание като форма на връзка със света и др.

Но освен външните прилики в тематиката, всяка от тези две форми, в които се е проявявал богатият творчески талант на Нели Михова, има и своите дълбоки специфики. Философските й трудове създават един свят на яснотата, системността, строгата организираност и подреденост на битието. В тях няма съмнение, емоции, колебания, раздвоения. Светът в тях е обрисуван като ясна и обозрима архитектурна конструкция, изградена върху носещата платформа и желязната "арматура" на философските категории. Докато в художествените си текстове тя е изключително фин, емоционален разказвач с богато въображение и красив език. Художествено творчество, което изгражда образа на лиричен герой, коренно различен от строгия, подреден и обхванат във властни категории свят на битието - самотен, раним, често раздвоен, колебаещ се и съмняващ се в постъпките и мотивите си, в силата и смисъла на теоретичното познание, по човешки силен и същевременно слаб, индивидуалност, но "съхнеща" без другите. Като че ли всички онези колебания, съмнения, критики, неудовлетвореност от абстрактното философстване, които, обаче не можеше да бъдат изразени в него и чрез него /поради различни причини от теоретичен и идеологически характер/, във философската й фантастика са пуснати на воля, освободени, разкрепостени, бих казала, изплакани. Но художественото й творчество не е просто персонален отдушник от задушаващия "корсет" на тогавашната философия, не е "бележка под линия", а има своята творческа ценност както като художествена форма, така и като съдържание. Това особено се отнася за романа й "Интра".