Забележки само по обложката. Много добро състояние.

Лъчезар Еленков е български поет, публицист, издател и писател.

Роден е в село Горни Лом, Община Чупрене, област Видин на 21 юли 1936 г. Завършва Московския нефтен институт и Българска филология в Софийския държавен университет.

Работи като главен редактор на редица списания и вестници (сред които сп. "Дружба", в. "Славянски вестник", в. "Български писател", понастоящем - на сп. "Жарава"), както и в Радио София. Автор е на 28 стихосбирки. Негови книги са превеждани и издавани в много страни по света.

Удостоен е с множество награди, между които литературната награда "Гео Милев", наградите "Михалаки Георгиев" и "Иван Нивянин"[2], Димитровска награда и орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен. Той е народен деятел на културата и член на Перуанската академия на поетите.

Бил е секретар (21 октомври 1976 - 2 октомври 1980) и главен секретар (2 октомври 1980 - 28 март 1988) на Съюза на българските писатели, както и дипломат (с ранг пълномощен министър) на длъжност директор на Българския културно-информационен център в Москва (1988).

Възрастово принадлежи на Априлското поколение в българската литература, но по година на дебюта си го изпуска, закъснява и става типичен представител на "втората априлска вълна". Заедно с всички "априлци" участва в сборника "Априлски сърца". В стихотворението "Вътрешно време", включено там, възпява Тодор Живков, чието партизанско име е Янко.