Минимални козметични забележки. Много добро състояние.

 

Името на писателя Рачо Стоянов е свързано предимно с драмата му "Майстори", отредила му заслужено място в редицата на най-изтъкнатите наши драматически автори. Малцина знаят обаче, че повестта му "Майка Магдалина", излязла в края на 1936 година, донася на своя създател единственота държавно отличие - наградата на Българската академия на науките и изкуствата.

 

Рачо Стоянов Генов-Дуфев е български писател и драматург.

Учи в Габровската гимназия, която поради липса на средства е принуден да напусне. Отива в Русе да търси работа. Прави опит да стане словослагател, но собственикът на печатницата поискал известна сума, за да го приеме като чирак, която младежът не притежавал. Тогава Рачо Стоянов отива във Варна и става писар в едно учреждение. Следи с интерес литературните вестници и списания, а и сам пише стихотворения и разкази. Чете усилено руска литература, започва усилено да изучава руски език, а по-късно английски и френски. Скоро писарската длъжност бива съкратена и той остава без работа. Известно време е актьор в малка пътуваща театрална трупа, която скоро се разпада. Тогава Рачо Стоянов идва в София, където остава до края на живота си.

В София постъпва отначало като коректор на в."Ден". По-късно става библиотекар в Народното събрание, а след това работи в Българската академия на науките и заема длъжността завеждащ библиотеката.

Литературната дейност на Рачо Стоянов започва с интимна и социална поезия. За пръв път печата през 1904 г. в сп. "Летописи" - разказа "Човекът", който прави силно впечатление на Константин Величков и Антон Страшимиров. Сътрудничи на списанията "Летописи", "Демократически преглед", "Съвременник", на вестниците "Ден", "Македония", "Литературен глас" и "Литературен фронт". Първият му сборник "Разкази" (1909) e посрещнат ласкаво от литературната критика. През 1927 г. Народният театър в София открива сезона си с драмата му "Майстори", написана през 1922 г. Още преживе на автора драмата е поставяна е в театрите на Белград (1936), Прага (1938), Загреб (1943). През 1936 г. публикува повестта "Майка Магдалина", наградена от БАН. Превежда и художествена литература от руски, френски и английски език.