Забележки само по обложката. Отлично състояние.

 

В романа "По течението на живота" самотност и скитничество носят друга социална окраска - самотността - това е отчуждението на съвременния човек сред грамадното сборище от себеподобни в сивите бетонни обятия на големия град, неумолима рутина, която те откъсва, отделя те от другите (всяко магаре се върти на своята кория), а оттук идва и жаждата да избягаш, да се махнеш, очите ти да видят други светове, нозете ти да избродят други пътища. Тук скитничеството е символ на стремежа към бягство от задушаващото ежедневие, от автоматизирането на такова чудесно творение на природата като човека, което може да изяви себе си истински, от най-добрата си страна, само в движение - движение волно, не стадно, не управлявано и насочвано от опулените кърваво-зелени очи на семафора.