Минимални козметични забележки. Много добро състояние.

 

"Испанска балада" е роман на германски писател Лион Фойхтвангер, който е издаден през 1955 ва САЩ, след като е трябвало да емигрира заради режима на Хитлер.

 

Послеслов на автора:

"Цели десетилетия ме е занимавала историята на онази Адаса, която великият персийски цар Артаксеркс въздигнал в своя царица и която, под името Естер, спасила от сигурна гибел своя народ, евреите.

 

Малкият роман, в който се описва съдбата на тая Адаса, книгата Естер, е една от най-вълнуващите и популярни книги на Библията. Авторът владее изкуството на големите еврейски и арабски разказвачи, създава нарастващо външно и вътрешно напрежение и умее да извлича нови и нови изненади от своята фабула. Освен това той пише тъкмо по време, когато народът му се е спасил от най-тежка беда, страда и ликува заедно със своя народ и патриотичното му въодушевление и до днес заразява читателя.

 

Мене във всеки случай книгата Естер ме е вълнувала дълбоко, вълнувала е мнозина, и през двете хилядолетия, откакто е създадена, мнозина са се опитвали да разкажат романа наново, изхождайки от събитията на своето време. Неведнъж, когато особено болезнено съм изпитвал нещастието на двата народа, с които съм свързан, чувствувах отново нуждата да разкажа историята на царицата Естер, като я разгледам през очите на моя свят. ..."

 

За автора:

Лион Фойхтвангер е немски белетрист и драматург.

 

Големият литературен успех на Лион Фойхтвангер идва с романа "Грозната херцогиня Маргарете Маулташ" (1923), а после и с "Евреинът Зюс" (1925). В трилогията си "Чакалнята", включваща романите "Успех" (1930), "Семейство Оперман" (1933) и "Изгнание" (1940), Фойхтвангер анализира причините за настъпващия в Германия националсоциализъм.

 

След като в 1933 г. на власт в страната идва Хитлер, писателят сам поема пътя на изгнанието. Книгите му са забранени и биват публично изгаряни на клада. Тогава Фойхтвангер създава романа "Лъженерон" (1936). През 1941 г. писателят емигрира в САЩ, установява се в Калифорния и живее там до смъртта си. В емиграция публикува романите "Братя Лаутензак" (1944) и "Симон" (1944), завършва и монументалната биографична трилогия за еврейския историк Йосиф Флавий, съставена от романите "Юдейската война" (1932), "Синовете" (1935) и "Ще дойде денят" (1942). Голяма популярност му създават романите "Лисици в лозето" (1947-1948), "Гоя" (1951), "Мъдростта на чудака" (1952) и "Испанска балада" (1955).

 

Лион Фойхтвангер е известен преди всичко като романист, но той е също майстор на новелата и краткия разказ. С класическа яснота, почти без помощта на диалога и описанията на душевни състояния, той разкрива тайните механизми, които движат обществените и политическите отношения, убеден, че последната дума в хода на човешката история има разумът.

 

След смъртта му през 1958 г. вдовицата на писателя учредява в негова чест литературната награда за историческа проза "Лион Фойхтвангер".