Отлично запазена книга.

Константин-Кирил, Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Презвитер Козма, Евтимий Търновски, Монах Исая, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Поп Пейо, Матей Граматик, Методий Драганов, Йосиф Брадати

Когато философът беше във Венеция, епископи, попове и черноризци налетяха на него като врани на сокол и подигнаха триезичната ерес, говорейки: "Човече, кажи ни, как тъй ти сега си създал книги на славяните и ги поучаваш?... Ние знаем само три езика, с които е достойно да славим Бога в книгите - еврейския, гръцкия и латинския."

Философът им отговори: "Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други народи и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми - Бога за безсилен ли смятате, та той не може да даде всичко това. или завистлив, та не желае? Че ние познаваме много народи, които разбират книги и които славят Бога всеки със свои език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други..."

С тези думи и с още много други думи философът ги посрами. Остави ги и си замина.

Из "Пространното житие на Кирил"