Отлично запазена за времето си.

Проф. Филипов (1914-1983) е свързал трайно името си с Народния театър, в чиято школа е приет през 1942г. като ученик на Н. О. Масалитинов. През 1946г. постъпва като стажант-режисьор в трупата, а на 6 май 1947г. е премиерата на първата му постановка "Вълци и овце" от А. Н. Островски. От 1956г. до 1964г. Филип Филипов е последователно и. д. директор, главен режисьор, директор и художествен ръководител на НТ "Иван Вазов", където поставя близо 30 пиеси, между които "В навечерието" от Камен Зидаров - по едноименния роман на Иван С. Тургенев (1952), "Херцогинята на Падуа" от Оскар Уайлд (1957), "И най-мъдрият си е малко прост" от А. Н. Островски (1961), "Почивка в Арко Ирис" от Димитър Димов (1970), "За честта на пагона" от Камен Зидаров (1979), "Под игото"- драматичен сценарий в две части от Филип Филипов по едноименния роман на Иван Вазов (1981). Проф. Филип Филипов е дългогодишен преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" на няколко поколения актьори и режисьори. Той заема и поста генерален директор на Българска кинематография" и зам.-председател на Комитета за култура (1967-1968). Председател е на Българския център на Международния театрален институт-ITI до 2 август 1983г., когато умира.

Експозицията е по инициатива на актьора Васил Стойчев.

Филип Филипов: "Аз поставям пиесата така, както в определен исторически момент тя ме е развълнувала и ми е направила впечатление. Една пиеса представлява затворен кръг от жизнени явления с ярки асоциации в съвременната чувствителност на театралния творец. И тя може да бъде поставена по два съвършено различни начина, като и единият, и другият черпят своето основание не в някакви априорни идеи на режисьора, а от самата пиеса. Напълно е възможно авторът да гледа с интерес и двете постановки и дори да бъде доволен в еднаква степен и от двете. Имал съм такива случаи. Един режисьор ще отмине нещо, което за другия ще стане ключ за решаването на цялата пиеса. Театърът е съвършено ново произведение на изкуството, независимо че почива върху литературната творба и е призвано да дава художествен израз на литературни идеи! Въз основа да двата основни компонента - автора и актьора, режисьорът изгражда в театъра физиономията на творческия колектив. Но лицето на един театър се променя, живее и приема различни изражения в зависимост от това кой от трите компонента в дадено време има най-добри художествени проявления и взема връх. Театърът е жив организъм, който се развива съобразно условията. И истинска смърт за талантите в него е задържането на това развитие дори на равнище, което за времето си е представлявало високо достижение. Театърът трябва да се пази от музейността като от опасен враг, защото той съществува единствено в сегашно време."