Отлично запазена за времето си.

Васил Владимирович Биков

По време на Втората световна война страната претърпява невъзстановими загуби, но, както всяко друго трагично събитие в историята, поражда талантливи писатели и поети. Това бяха бивши ветерани от войната, които знаеха за битките, атаките и обстрела не по слухове. Един от тях беше Васил Владимирович Биков.

Той разказа за ужасите на войната, за моралния избор, който човек трябва да направи в критичен момент в живота. Васил Биков е писател, който е един от първите, който е говорил за "изкопаната истина", че в войната има много страх. Страхът не може да бъде само страхливец, а не само германец. Ужасният страх от съветските войници и офицери, изпитани пред наказателните органи.

Ранни години

Васил Владимирович Биков е роден през 1924 г. в Беларус. Детството му премина в бедност и той не обичаше да го помни. Бъдещият писател е прекарал ранните си години в с. Бички, област Витебск. Беларус все още помни ужасите на окупацията. Голяма част от това, което Васил Владимирович Биков разказа на читателите, се е случило с неговите роднини и познати. По време на войната всеки жител на Беларус беше воин. Независимо дали е имал оръжие, знаеше как да стреля.

В биографията и книгите на Васил Биков темата за войната винаги е била една и съща. През 1941 г. бъдещият прозаик е вече на седемнадесет години. Какъв е бил Биков в мирно време? В ранна възраст той показва художествени способности. Той дори учи в скулптурния отдел на Витебския колеж. Въпреки това през 1940 г. в образователната система настъпват някои промени: стипендията е отменена. Биков напусна обучението си и отиде на работа.

Война

През 1941 г. героят на днешния разказ преминал външен изпит за 10-ти клас. Войната го намери в Украйна. Васил Владимирович Биков - представител на поколението, което войната унищожи почти напълно.

На фронта той беше командир на взвод, тоест, той държеше една от най-опасните офицерски позиции. Ранен е два пъти, има няколко награди. Биковете оцеляха от чудо. В Кировоградска област има масов гроб, който от известно време е имал името му. Майката на бъдещия писател получи предупреждение за смърт. Само години по-късно научих, че синът е жив.

След битката той паднал в болницата, оттам бил изпратен обратно на фронта. Воювал е в родната си страна, в Румъния, Австрия и Унгария. Както каза Чингиз Айтматов, съдбата спаси Васил Владимирович Биков, за да може да пише книги от името на цялото поколение.

Репортер

След Голямата Победа той служи в армията още десет години. Бяха в Украйна и Далечния Изток. През 1955 г. работи като кореспондент на вестник "Гродно истина". Пише есета и сатири. Много скоро, през 1956 г., в местната преса започват да се появяват първите творби на Васил Владимирович Биков. Книгите му са били посветени най-вече на партизани, войници и всички, които са пострадали от нацистката окупация. Но в библиографията му има няколко произведения, които не засягат предмета на войната. Така в самото начало на кариерата си той публикува малка колекция от хумористични истории.

Създаване

Самият Биков вярвал, че неговото писане започва през 1951 година. Тъй като е на Курилите, той пише две истории: "Обозник" и "Смърт на човек". От този момент войната е станала не само основната, но и почти единствената тема на неговото литературно произведение. Той представя в творбите си хора в екстремни условия, граничните ситуации между смъртта и живота, които почти винаги завършват със смърт. Неговите герои са на границата на своята морална и физическа сила.

Предна история

Една от най-известните книги на Васил Владимирович Биков е Сотников. Жанрът на творбата е предната история. Високата художествена стойност на книгите му се състои в това, че авторът е успял да разкаже на читателите не само за трудностите и трудностите на съветския народ по време на Втората световна война, но и за болезнените морални изпитания, които много хора трябва да издържат.

За да направите правилния избор в екстремна ситуация, трябва да имате умствена сила. Понякога чувството за дълг и чувството за отговорност принуждават човек да прави немислими неща. Така в разказа "Вълчи пакет" Левчук спасява бебето. В "Live to Dawn" лейтенант Ивановски се бие дори след като е сериозно ранен. В разказа "Сотников" Васил Владимирович Биков разказа за нестабилността на моралните принципи, за това как един човек, всъщност, не е лош, сключва сделка със съвестта си, става предател.

Лейтенант проза

В началото на шейсетте години са публикувани няколко творби. Всички те имаха успех. Това са романите "Крейн Крийк", "Първа страница" и "Третата ракета", които поставят автора на едно и също място с най-талантливите писатели на фронтовата линия. Около това време в руската литература се появява подобен термин като "лейтенантска проза". Творбите на представителите на новия жанр оказали голямо влияние върху духовния живот през 60-те години. Вярно е, че критиците се срещат с лейтенант проза с враждебност.

Критика

Атаките от официалната цензура трябваше да бъдат преживявани от много писатели, включително Биков. Повечето от произведенията, които той публикува в списанието "Нов свят". Това издание, водено от Твардовски, дълго време беше основната мишена на смазващите атаки на цензори. Особено тежка критика бяха произведенията "Атака в движение", "Мъртъв не боли", "Круглянски мост". Последното се появява в изданието само десет години след създаването му. "Атака с хода" - само в началото на осемдесетте. Историята "Мъртвите не боли" е публикувана 23 години след писането.

Повече от половин век е минало от създаването на най-известните творби на Биков. Войната е отдавна приключила, почти няма свидетели и участници в тези ужасни събития. Но историята Васил Биков все още е актуална. Всичко е свързано с тяхната националност, простота. В края на краищата, този писател не разказваше за безстрашните герои, а за обикновените хора.

Първо, Биков не се интересува от самата война, не от технологията на битката, а от моралния свят на човека, неговите духовни качества. Партизанското движение, за което той пише толкова често, не би могло да бъде без народната подкрепа на хора, които не искаха да живеят под игото на фашистите. Бяха много. Васил Биков не можеше да пренебрегне ролята на обикновените хора в борбата срещу нашествениците.

В историята "Kruglyansky Bridge" говорим за син на полицай, който се срамува от баща си, мечтае да отиде при партизаните. Вярно на страната на последния. И тя е по-силна от бащината си власт.

Биков и руската литература

Той пише на родния си език. В началото на седемдесетте започва да превежда произведенията си на руски. Днес работата му е част от руската литература. Нещо повече, моралният и философският характер на неговите творби влияят върху развитието на руската проза. За историята "Да живееш до зори" писателят е награден с държавната награда. В средата на 70-те години той получава още две почетни литературни награди.

Единствената романтична приказка на Биков е алпийската балада. Но тя е посветена на войника. Войник, който спаси любимата си с цената на живота си.

През последните години

През деветдесетте години писателят бил тормозен от властите. В Беларус е създаден режим, срещу който Биков многократно е говорил много остро. Той спря да публикува. В края на 90-те Василий Биков трябваше да напусне родната си страна. Година и половина живее във Финландия, където работи плодотворно. След това се премества в Германия. Той се завърнал у дома малко преди смъртта си. Васил Биков почина през 2003 година.