Автор: Хюсеин Мевсим

Обем: 212 стр.

Размер в мм.: 140 х 200

Издател: Жанет – 45

Корица: Мека

Година на издаване: 2021

Състояние: На склад при доставчик

“Книгата на проф. д-р Хюсеин Мевсим не просто разкрива “непознатия Далчев”, но е книга-ключ за ново разчитане на поетиката на Атанас Далчев през детския спомен, травмата и превъзмогването ѝ (чрез писане). Книга, която съчетава литературно-историческия подход с психографията, географията и темпоралността в личното творчество. Всички трудове на Хюсеин Мевсим ме убеждават, че литературните текстове зависят не просто от времето, когато се раждат, но и от мястото, което ги ражда и което те пренасят (съхраняват) през (от) времето.”
Д-р Антон Баев

“Книгите на Хюсеин Мевсим зададоха съвсем нов тон в изучаването на литературната ни история в последните десетилетия. Тя се еманципира и „кинематографично“ оживя в диалози, спомени, фийчъри и документи, в разчетени непознати страници от живота на българските поети и писатели. Прашните портрети, наредени върху “комода” на литературното ни време, оживяха и заговориха в сценарийни диалози, в емоционални полемики с изследователя, поета и белетриста Хюсеин Мевсим. В новото Хюсеиново “фотоувеличение” – този път на Атанас-Далчевата лична съдба, проблясват сцени и образи от солунските и цариградските времена, трансформират се в лирически и философски мотиви – недозабелязани и преоткрити. Пред очите ни е един нов Далчев – екзотичен, колоритен и неповторим, който нашепва: “на годините бързеят не всичко отнася…”
Проф. д-р Евдокия Борисова

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

Няколко предварителни думи, без които не може
Вместо увод, без който може
В началото бе… Солун

• “Мрачината гъста на листака..”
• Първо отклонение, без което може: “Да се завръщам не обичам…”, или непосилен опит за апология на (за)връщането
• Второ отклонение, без което не може: Не(с)поделеният баща, или какво е да си едновременно учител по османотурски език в българско училище, секретар на църковна община и адвокат на свободна практика в Солун в началото на миналия век
• “Яшасън Хуриет!”

Първата среща с Цариград

• Трето отклонение, без което може: Ах, този невъзможен път към Цариград
• В Сан Стефано, но не заради злокобния призрак на историята
• “Побеснял блъсна лудо прозореца…”
• Ученик в българското училище – добре, но в кое?
• Четвърто отклонение, без което може: “Ах, Бейоглу, вах, Бейоглу…”
• Няколко думи за Българското трикласно училище “Йосиф I”
• Учителката Тодорка Георгиева: “българската Жана д’Арк”

Втора среща с Цариград

• “Неравният тягостен път…”
• Оксиморонът “Напуснал, преди да встъпи”
• Пето отклонение, без което не може: Реквием за една къща, турско кафе с бяло сладко, липов чай и коне

Стипчивото познание за Цариград

• Голямата “Малка цариградска мозайка”

Вместо заключение, без което не може: Шербетът на турската баклава
Приложение (фотографии, документи)