Автор: Стефан Цвайг

Обем: 334 стр.

Размер в мм.: 140 х 210

Издател: Вакон

Корица: Мека 

Година на издаване: 2021

Състояние: На склад при доставчик

Хиляди и хиляди години огромната бразилска земя стои непозната и безименна със своите шепнещи тъмнозелени гори, със своите планини и реки, с ритмичния плясък на морето. Вечерта на 22 април 1500 г. внезапно на хоризонта се бялват платна, към сушата се приближават широки, тежки каравели и на следващия ден първите лодки акостират на чуждия бряг.
Това е португалската флота под командването на Педро Алварес Кабрал, потеглила през март 1500 г. от устието на река Тахo, за да извърши незабравимото пътешествие на Вашку да Гама, възпято от Камоинш в неговите „Лузиади“, и така да повтори това feito nunca feito1 около нос Добра надежда до Индия. Казват, че насрещните ветрове отклоняват корабите толкова далеч от курса на Вашку да Гама край африканския бряг, че те стигат до този непознат остров. Първоначално наричат този бряг „остров Санта Крус“, тъй като никой не предполага какви са размерите му. И така, откриването на Бразилия се пада на Португалия и на Педро Алварес Кабрал просто в резултат на една прищявка на ветровете и вълните – като не отбелязваме пътешествията на Алфонсо Пинсон, който стига близо до устието на Амазонка, и ако не смятаме за първо откритие съмнителното пътешествие на Америго Веспучи. Разбира се, историците отдавна вече не са склонни да вярват в тази „случайност“, защото Кабрал води със себе си лоцмана на Вашку да Гама, който познава най-краткия път, а легендата за насрещните ветрове се опровергава от показанията на летописеца Перо Ваш де Каминя, който се намира на един от корабите и изрично потвърждава, че те продължават пътуването си от Зелени нос sem haver tempo forte ou contrario2. Следователно, щом никаква буря не ги отклонява толкова надалеч в западна посока, внезапното им акостиране в Бразилия вместо на нос Добра надежда навярно става с цел или което е още по-вероятно – някаква тайна заповед от краля кара Кабрал да отклони курса си толкова много на запад. Тоест вероятно дълго време преди официалното откриване португалската корона е разполагала с тайни сведения за съществуването и географското местоположение на Бразилия. Тук се крие още една дълбока тайна, изчезнала завинаги заедно с документите от архива, унищожен по време на земетресението в Лисабон, и светът навярно никога няма да узнае името на първия, истинския откривател. Както изглежда, веднага след откриването на Америка от Христофор Колумб португалците изпращат един кораб да разузнае около този нов континент и той се връща с ново поръчение; или пък – и за това има известни свидетелства – още преди аудиенцията на Христофор Колумб португалската корона е разполагала с повече или по-малко сигурни сведения за тази страна в Далечния запад. Но каквото и да знаят португалците, те грижливо се пазят да не се издадат пред завистливите си съседи.