Автор: Дубравка Угрешич

Обем: 156 стр.

Размер в мм.: 130 х 200

Издател: Колибри

Корица: Мека

Година на издаване: 2021

Състояние: На склад при доставчик

Изобретателното перо на Дубравка Угрешич този път ни предизвиква с ироничен и духовит роман пачуърк, който няма аналог в световната литература

Щефица, Щефица – скромна басмица, за тъкан ще използвам твоята душица. Ти ще си моята тема, посягам да те взема…

И на пишещата шевна машина с „изрезки от женска проза“ Дубравка Угрешич съшива баналната история на непохватна в житейските дела, неудовлетворена и вечно депресирана млада жена, диреща мъжа на живота си и занимания, които да запълнят сивото й съществуване. А в „изделието“ се открояват авторските бодове и шевове, едри, иронични и самоиронични, техниката на сглобяване на пачуърка. Един нестандартен подход към писателското изкуство, напълно в стила на Угрешич.

В този постмодерен роман, свободно обиграващ клишета и стереотипи на тривиалната литература и култура, кълни онова уникално зърно изобретателност и мощно въображение, което избуява щедро в по-късните творби на неуморимо провокативната хърватска писателка.

„Щефица Цвек в челюстите на живота“ свободно обиграва клишета и стереотипи на тривиалната литература и култура. В този виртуозен постмодерен роман кълни онова уникално зърно находчивост, съчетано с мощно въображение, което избуява щедро в по-късните творби на неуморимо провокативната хърватска писателка. На пишещата шевна машина с „изрезки от женска проза“ Дубравка Угрешич съшива баналната история на непохватна в житейските дела, неудовлетворена и вечно депресирана млада жена, диреща мъжа на живота си и занимания, които да запълнят сивото й съществуване. А в „изделието“ се открояват авторските бодове и шевове, едри, смешновати и автоиронични, напомнящи за техниката на сглобяване на пачуърк. Един нестандартен подход към писателското изкуство – напълно в стила на Угрешич!

Дубравка Угрешич е родена през 1949 г. в Кутина, Хърватия, в семейство на хърватин и българка. По време на етническите конфликти в бивша Югославия в началото на 90-те избира доброволното изгнаничество и интелектуална свобода и емигрира в Холандия. Творчеството й не пести критиките към съвременното общество, често поднесени шеговито и иронично, разнищва проблемите с идентичността и имиграцията, както и порочното, често снизходително отношение към жените писателки. Преведени на повече от 20 езика, произведенията й са удостоени с престижни отличия, сред които наградата на Берлинската академия по изкуствата „Хайнрих Ман“, Международната литературна награда „Нойщадт”, наричана още „Американската Нобелова награда за литература”, и номинация за Международната награда „Ман Букър“.