Състояние,по снимките.За град София,предаване само на лична среща в удобно време,в района на Руски паметник и ж.к.Бъкстон,не работя извън пределите на България.За страната може и Еконт,но без наложен платеж,след предварително заплащане през Револют,Изипей или банков превод.Ако имате въпроси,задавайте ги на лични съобщения,преди да сте наддали за даден аукцион.Желая Здраве и Успех на всички!"Суровишки пленнически офицерски лагер" 03,04,1919г.Суровичево,градът е разположен на 33 километра югоизточно от град Лерин. През Първата световна война Суровичево се оказва в близост до фронтовата линия и през август 1916 година е освободено от Кавалерийската бригада на Първа българска армия при Леринската настъпателна операция след тежки боеве със сръбските Дринска, Вардарска и Дунавска дивизия. Но след съглашенското контранастъпление през октомври 1916 година Суровичево отново, този път завинаги, попада в гръцки ръце и бившият андартски капитан Стефос Григориу започва терор в Суровичево и околните села. Избити са всички попове, учители и просто видни българи в селата Пътеле,Суровичево и Петърско,между които поп Петре, Дине Даскето, Лазо Мишев, Михал Зунков, Коле Дашев и други. По време на войната в Суровичево са заселени бежански гъркомански /българи и власи/ семейства от Битоля.След като съглашенските сили изтласкват българските войски от района, там е организиран един от най-големите военнопленнически лагери, през който преминават стотици български войници, попаднали в плен. Мнозина от тях намират смъртта си зад телените мрежи от мизерните условия, предизвикали епидемии от заразни болести.Лагера е свързан и с 19-ти пехотен Шуменски полк и подполковник Марин Куцаров,който спасява знамето на часта."На 5 октомври, ден преди строяването на частите и предаването на знамето, подполк. Куцаров остава сам в палатката си. Той сваля знамето от дръжката му, а на негово място увива парчета от стари дрехи, върху които поставя оригиналния калъф. Знамето пък старателно сгъва и поставя под хастара на куртката си. По-късно пък изработва скривалище в куфара си, където „за всеки случай“ скрива знамето.През следващите 9 месеца, докато е в плен, командирът е нащрек, винаги спи сам, не общува с други хора. Нито един негов съратник не подозира за конспирацията. Негова първостепенна задача е да запази бойното знаме невредимо. И успява! Знамето „преминава“ през военнопленническите лагери в Прилеп, гара Лерин, Суровичево и Малък Караборун, без никой да подозира за съществуването му.През май 1919 г. Куцаров се завръща в България. Пристига в Разград, където е мирновременният гарнизон на полка. Офицерите го очакват. Вместо да го посрещнат възторжено обаче, те не са очаровани от пристигането му. Един от тях заявява, че не желае в бъдеще подполк. Куцаров да бъде в редиците на частта. Причината за това е ясна – военните се чувстват омерзени от постъпката на другаря си, който според тях се е подиграл със символа им. Питат го дори защо не е решил да сложи край на живота си след този позор.В този момент подполк. Куцаров безмълвно започва да разкопчава куртката си и след миг бойното знаме е поставено на едно от офицерските бюра. Настава невъобразима еуфория, разнесла се дори извън стените на щаба. Не след дълго, тълпи от хора се стичат, за да се срещнат с Куцаров и лично да му благодарят за извършения подвиг. Благодарността се превръща в празнично шествие из улиците. Пред общината героят държи слово пред събралото се множество, което го боготвори.Героизмът на подполк. Куцаров не остава подминат. Той е награден с орден „За храброст“, а през 1924 г. – и със специалния знак „За спасяване на знаме“.Куцаров продължава военната си кариера, като през 1928 г. вече е генерал-майор. Последните години от живота му сякаш са доказателство за израза „няма ненаказано добро“. След 1944 г. о.з. ген. Марин Куцаров е репресиран от комунистическата власт за това, че е бил царски офицер. Попада в затвора на 70-годишна възраст. Разболява се и е освободен предсрочно. Умира в родния си Шумен през 1949 г.