ПЪРВО ИЗДАНИЕ В ПОЧТИ ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ . САМОКОВЪ - БОРОВЕЦ.
Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията “Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”
По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.
След като през 60-те години на миналия век комунистическият режим се ориентира към "патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ". "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. В периода 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.