размер  х  см.

Александър Сталийски (министър на отбраната)

Александър Сталийски (министър на правосъдието)

Александър Цанов Сталийски е български крайнодесен политик от първата половина на ХХ век. Определян е като един от първите идеолози, организатори и теоретици на фашизма в България. Екзекутиран на 1 февруари 1945 г. от действалия в противоречие с Търновската конституция т.нар. Народен съд, орган на репресивната власт, установена в България след преврата от 1944 г.

Роден е на 28 август (нов стил 10 септември) 1893 година. През 1912 г. участва в Балканските войни като доброволец. В периода 1913 – 1918 г. учи в Юридическия факултет на Софийския университет и участва като офицер в Междусъюзническата и Първата световна войни. През 1923 г. защитава докторат по конституционно право във Вюрцбург.

В периода 1923 – 1927 г. е народен представител, член на парламентарната комисия по външна политика. От 1928 до 1944 г. работи като адвокат и членува във фашистката организация Съюз „Българска родна защита“ (СБРЗ), а през 1931 година оглавява създадената като негово политическо крило Национална задруга за политическо възраждане.

През 1944 г. е назначен за министър на правосъдието. Осъден е на смърт от Народния съд, 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото. Реабилитиран е посмъртно от Върховния съд на 26 август 1996 г.

Негов син е политикът от Демократическата партия и СДС Александър Сталийски.