Автор: Томи Виринга

Обем: 288 стр.

Размер в мм: 130 х 200

Издател: Персей

Корица: Мека

Година на издаване: 2020

Състояние: На склад

Ка 183

Подкупи, незаконно облагодетелстване, непотизъм, трафик на хора… Злободневни теми, които не губят своята актуалност. Това е светът, който населяват героите на романа „Ето имената“ и който е до болка познат и на самите нас. Свят на измами, на богатство и бедност, корупция – система, в която или трябва да участваш, или си вън от играта. А какво правят тези, които са далеч от тази схема. Те тръгват… Накъде и как? Тръгват огорчени и отчаяни, но пълни с вяра и надежда. Дали това ще бъде последната им среща с жестоката действителност, с глада и мизерията?

Две са сюжетните линии в романа на Томи Виринга. Едната проследява изпълненото с перипетии пътуване на група нелегални мигранти, съставена от хора с различни съдби, обединени от общото страдание и неволята, която ги тласка да напуснат родните места и да дирят спасение някъде другаде, та дори и с цената на собствения си живот. Другата сюжетна нишка разкрива сивия и самотен живот на началника на полицейското управление в Михайлопол – Понтус Бег. Застаряващият полицай търси нов смисъл на живота си, след като в един момент осъзнава, че е останал без семейство и морална опора, че се движи без посока и без смисъл. Възродена надежда за едно по-пълноценно съществуване той намира в юдаизма и в преоткриването на еврейските корени на майка си, в потапянето в миквето, което би могло да го пречисти от мръсотията на този свят.

Пътищата на Понтус Бег и петимата оцелели бежанци се пресичат в Михайлопол, където клетите изпосталели странници разбират, че всичко е било една измама, че не са успели да преминат границата и да напуснат страната и нечовешките мъки, които са изтърпели в жестоката степ, са били напразни. Полицаят се трогва дълбоко от разказите и премеждията на тази група, която пробужда у него сравнение с пътуването на израилския народ през пустинята. А в малкото момче, което е сред петимата оцелели бегълци, Понтус Бег вижда възможност да се сдобие с тъй желания син, на когото да предаде новопридобитото еврейско съзнание и вярата си. И може би в непрогледния мрак все пак има надежда да се роди светлина, която да освети правилния път?