Две години след неговото завръщане в България, през 1934 г., бил обявен национален конкурс за паметник в град Габрово, посветен на Васил Априлов. По това време Кирил Тодоров отново се намирал в Рим от където изпратил своите скици и макети. Той участвал в конкурса, спечелил го и след като се завърнал в България изработил паметника за малко повече от една година. Впечатлени от красотата, таланта и майсторството вложени в този паметник, по късно в град Варна му възлагат да изработи не без известният бюст-паметник на Васил Априлов, открит през 1935 година в Алеята на Възраждането – град Варна (Морската градина). Следват години на активно творчество в България и чак през 1943 година Кирил Тодоров отново заминал за Рим, където след трескава подготовка открил голяма изложба, която предизвикала истински фурор. На нея били показани великолепни бюстове на духовни лица от Ватикана. Едно от тях е на папа Йоан XXIII, за когото пресата напомня, че Негово светейшество е дългогодишният папски нунций в София монсеньор Анджело Ронкали който беседвал дружески с българския скулптор Кирил Тодоров. Това изключително събитие е било отразено като истинска сензация за тогавашното време от таблоиди и културните среди в Италия.