Леся Украинка(наукраински:Леся Українка, истинско имеЛариса Петривна Косач) е известна украинска писателка, драматург и преводач. Първоначално творбите ѝ включват фолклорна и традиционна лирика, по-късноимпресионистичналирика за природата и накрая историческапоезия.

Като дъщеря на адвокат и на писателкатаОлена ПчилкаЛеся Украинка получава добро образование и още като малка се влюбва влитературатаитеатъра. Тя е насърчавана най-вече от нейния вуйчо, поетътМихайло Петрович Драхоманов, който я запознава с известни украински хора на изкуството като поета и драматургМихаел Старитскии композитораМикола Лисенко. Тя пише първото си стихотворение на 9 години. През 1884, за първи път, в списаниеЛвовсе появяват две нейни стихотворения. Тук тя за също за пръв път използвапсевдонимасиЛеся Украинка.

Въпреки влечението ѝ към музиката и нейния голям музикален талант, заради заболяването оттуберкулоза, с което се бори цял живот, тя се ориентира къмлитературата. Заради болестта тя не посещава училище, а е обучавана лично от майка ѝ и от Драхоманов.

В нейното стихотворениеContra Spem Spero(„Против надеждата се надявам аз“) Украинка изразява огромно желание за борба и оптимизъм, който въпреки заболяването никога не я напуска.

В издадената 1892 г.Книга на песнитеотХайнрих ХайнеЛеся Украинка прави 92 превода. Тя прави преводи на полски творби на авторитеИван Тургенев,Адам Мицкевич, също наВиктор Юго, наМакбетотУилям Шекспир,InfernoнаДанте, произведения наДжордж БайрониГерхарт Хауптман. В нейните стихотворения главна роля заемат копнежът към свобода и фолклорният сюжет. Написала е многобройни текстове на песни,баладииприказки.

ВКиев, като член на младежката литературна групаПлеяда, тя публикува произведения впрозана исторически и други теми. От 1894 до 1895 г. Украинка живее при чичо си Драхоманов въвВладая, където написва стихотворния цикъл на политическа темаНесвободни песни. По-късно тя превежда цялостногалицийскатапреса и публикува в Лвовския вестникНародсатирично-патриотични текстове. През 1900 тя заминава заСанкт Петербурги там се запознава с дейците на руската литературна сцена и публикува в списаниеЖивотмного статии на руски за немската и полската литература.

Заради изтощените си дробове тя често трябва да пътува на места с лечебна цел, пътува из цяла Европа и чак доЕгипет, където разширява хоризонта си и успява да вмъкне многобройните си впечатления в творбите си. В началото на 20 век тя се насочва къмсоциалдемократичнотодвижение. Тя превежда социалистически и марксистки текстове наВладимир Ленин,Карл Маркс,Фридрих Енгелси др. След революционните събития от 1905 година тя пише все повече и повече политически сатири, в които критикувабуржоазията.

Последните си години Украинка прекарва вГрузияи Египет. Въпреки напредналото си заболяване, тя неуморимо продължава да пише чак до своята смърт през 1913 г. Тленните ѝ останки са пренесени от грузинския град Сурами към Киев и положени в Байковото гробище.