Михалаки Георгиев(род.11 август1854въвВидин, поч.14 февруари1916вСофия) ебългарскиписател–белетрист,общественик, дипломат, стопански деец. Той е сред представителите на новобългарската литература, които се формират като творци презВъзраждането, но се разгръщат напълно следОсвобождението. Първоначално публикува отделни материали в списанията„Читалище“, „Право“, „Ступан“. Те са предимно на икономическа тематика.

След Освобождението работи като управител наВидинскатамитница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и вМинистерството на финансите, дипломатически представител въвВиенаиБелград. През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение вПловдив. Инициатор и организатор на първата българскадържавна лотария, неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета.

След 1900 г. е писател, публицист и редактор на вестник „Балканска трибуна“, редовен член наБКД. Създава и редактира едно от първите земеделски списания – „Домакин“. Съставя първия български учебник поботаниказа средни училища. Отпечатва я в Белград през 1881 г.

В неговия дом се запознаватИван ВазовиИван Шишманов.

От 1890 г. се включва пълноценно в следосвобожденската ни белетристика с теми из живота на българското село. Пише разкази, очерци и хуморески. Творчеството му, макар самобитно и специфично, е неразделна част от критико-реалистичната линия в нашата литература от този период в лицето на Иван Вазов,Тодор Влайков,Алеко Константинови др.

По-известни произведения са: „Така се лъже човек. Хумореска“ (1899), „От късмета е всичко на тоя свят“ (1904), „Три срещи. Спомени от миналото“ (1899) – пълни с хумор и сарказъм, „Бирникът дошел – драматизация“ (1905), „Тахир Беговица“ (1910) и др. Създава цяла галерия от образи на обикновени хора. Езикът на творбите му е колоритен, изпъстрен с диалектизми, турцизми, пословици и поговорки.